Редакция от 01.12.17
Вече можете да прочетете дигиталната книжка на адрес ldg.sputnici.com
Тези от вас, които наминават да четат тук, заслужават първи да научат повече за идеята. 🙂
Навремето Станислав Лем написал стихотворение на име “Любов и тензорна алгебра”. Романтичното послание е скрито зад тежка артилерия от математически термини. Но макар и с изказ, недостъпен за мнозина, стихотворението има своето си обаяние.
Преди това самият Максуел е изразявал физичните си прозрения и е остроумничел под формата на стихове. А съвсем съвременно и на родна почва, поезията на Георги Гаврилов (също физик по образование) съчетава по нетривиален начин мистериите на вселената и човека.
През последните близо три години и аз събирах впечатления и ги изразявах в непрозаичен формат. Много от тях са в общата рамка на физиката, фантастичното, дигиталното и душевното. Затова и подхожда да сложа с намигване заглавието “Любов и диференциална геометрия”. Но нека то не ви притеснява – по-голямата част от писанията са подходящи и за лаици в математиката.
Вдъхновена и окуражена от поезията на горните трима господа, реших да споделя своите експерименти. Но как? Най-много им отива да имат дигитален облик – да живеят в Интернет (тоест при хората), да придобият още един слой смисъл и да се разглеждат в контекста на тематиката си.
И ето че така създадох сайт – дигитална стихосбирка, където думите си съжителстват с илюстрации, шрифтове и код. Както май стана ясно, обичам да задълбавам в концепции, така че логото/заглавната илюстрация представлява две спирали на Фибоначи, формиращи сърце.
А кога ще можете да я прочетете? Като ще е Фибоначи, да е рошав – страниците ще излизат поетапно през декември, на датите от редицата на Фибоначи (1, 1, 2, 3, 5,…).
Това е от мен засега. Можете да следите за нови поеми на сайта на ЛДГ, който ще споделя малко преди 1-ви декември. Също и на Фейсбук страницата или като се запишете за абонамент по имейл към блога ми тук.
Запретнете ръкави, нагласете предпазните лабораторни очила и нека заедно се впуснем, след самотния октомври и мустакатия ноември, в един уютен и поетичен декември!
В света на конкурсите явно ми е отредено трето място. След като Спътници грабна приз във формата на три, щастливото число ме навести и в конкурса Агоп Мелконян 2017. Ако още не сте прочели „Седемте прераждания на Тамлин”, направете го сега, защото след малко ще издам подробности за него: ето я публикацията в Сборище на трубадури. В списанието ще намерите и списък с всички отличени разкази, за да се запознаете и с тях.
Награждаването се проведе преди една седмица в Столична библиотека. Нямаше как да присъствам, но имах представител – Вики, илюстраторката на Спътници. И въпреки че тя се справи чудесно, ми се иска с малко закъснение да се включа в дискусията.
Награждаване Агоп Мелконян 2017. Снимка: Петър Тушков
Идеята дойде внезапно и се оформи бързо, но както често се случва при мен, имах за подпора много мисли и вдъхновения, събирани преди това. Според програмата съм работила с текстовия файл общо 14 часа; по мои спомени всичко се случи за два дена интензивно писане и мислене с резултат 1480 думи. Това е различно от подхода ми към по-дълги текстове, при които изписаните думи на ден са повече, но накрая е нужно и повече време за редакция.
В главата ми основата бе теорията на Ериксон за осемте етапа в развитието на човека, която обединих и с небезизвестния монолог на Жак за живота в седем действия от „Както ви харесва”. Хрумна ми да съпоставя на всяка от тези човешки фази по една фаза от развитието на странен организъм. И в този кратък формат да обхвана целия жизнен цикъл на един от тези организми.
Мисля си, че би било интересно за читателя да намери съответствията между случващото се в текста и в нашите животи. Това беше и другото предизвикателство – да изградя нов, чужд свят, който хем да бъде усетен от сетивата като истински, хем да носи скрития си смисъл. Баланс между осезаемост и метафоричност, който се надявам да съм постигнала.
Мога да пиша още – за трансформацията, за шотландската балада за Там Лин, за това как грешни вярвания се предават от поколение на поколение, за това как любовта ни променя. Ще се радвам обаче всичко това, а може би и още, читателите сами да открият.
Седях си зад касата, когато звънчето на вратата издрънча. В магазина влезе една най-обикновена дама.
– Извинете, може ли да ползвам кофата за боклук? От колко време вървя по улиците и няма ли, няма контейнер.
– Ама разбира се, заповядайте – посочвам кошчето, облицовано отвътре с черна торба.
– Благодаря. Имам много за изхвърляне.
Продължих да я наблюдавам. С внимателен жест взе с ръка дъвката от устата си и я пусна в кофата. После бръкна в джобовете си и започна да вади. Опаковка от вафли, които не произвеждаха вече. Една счупена ролкова кънка, ученически бележник, флакон от боя за коса. Надупчен и набримчен чорапогащник. Разни договори, речници. Билети за кино, снимки на влюбена двойка. Множество незаченати яйцеклетки и един-два неродени ембриона. Кутийка от годежен пръстен, няколко въздишки, мустаците на баща ѝ и строгите му вежди.
Рецепти за скъпи лекарства, използвани лепенки за порязвания, носни кърпи. Касови бележки дълги колкото Дунава. Виза и самолетни билети за Ню Йорк с дата на излитане отпреди години. Валма котешка козина и паяжини. Празно патронче ром, с две-три самотни нощи, затворени вътре. Брошката от баба ѝ. Акт за неправилно паркиране; думите от една подигравка, която помнеше от дете. Часът при фризьорката, филтър на прахосмукачка, изгорял бушон. Недоядена вечеря, сутрешно гадене, гледката на луната на фона на онази песен, календарче. Такива ми ти работи. Накрая захвърли и пакетчето с оставащите дъвки, навярно по погрешка. Не казах нищо.
– Благодаря. Сега се чувствам много по-добре – рече и се запъти към вратата. Щом хвана дръжката ѝ, застина, без да излезе. Отново се обърна към мен някак носталгично.
– Извинете, дали знаете… Тези боклуци дали ги рециклират?
Вдигам рамене.
– Не знам, госпожо. На теория би трябвало, на практика – едва ли.
– Така си и мислех – въздъхна.
След миг вратата се хлопна зад нея под акомпанимента на звънчето.
Източници / препоръчани четива от графиката:
Днес ще ви представя сбор от любопитности, обединяващи литературата и астрономията. Нас, хората, още от древността ни влече онова отвъд. И въпреки огромното разнообразие от теми и мотиви, изследвани от авторите през вековете, космосът си остава вечната неоткрита територия.
През последните десетилетия космосът вече не е само пространство на блянове и наблюдения отдалеч – все повече машинни (и дори човешки) пратеници изследват двора около нашата планетарна къща. Докато чакаме техните истории, нека продължаваме с нашите – фантастични, чудати, неземни сюжети и герои!
Предците на модерното фентъзи – митовете, легендите и приказките, съществуват откакто има хора на Земята. С научната фантастика е по-сложно, но ако питате Карл Сейгън или Азимов, то първият труд в този жанр е Somnium на Кеплер от 1608 г. В него великият астроном пише за жена от Исландия с вещерски способности. Тя призовава демон, който ѝ разказва за далечния остров Левания (нашата Луна). Според демона съществува проход между Земята и Левания и когато той е отворен, демоните могат да пренасят хора на острова.
Източник: somniumproject.wordpress.com
Здравейте, приключенци! Навярно вече сте позабравили за това малко кътче в необятната Мрежа. Е, с радост съобщавам, че отново съм на пост и ще ви предлагам по нещо за четене в идните студени месеци.
Първо обаче искам да ви представя Касис, дъщерята на императора:
Тя покорява сърцата на поданиците с изящество и талант, съвестно изпълнявайки ролята си на идол, но това е на път да се промени. Как? Ще прочетете в “Спътници”, и то съвсем скоро.
Да, и за да се случи това “съвсем скоро”, тече усилена подготовка зад кулисите. Това е и една от причините за дългото отсъствие на обновления тук, редом с това, че промених географското си положение. Все пак, засега всичко върви по план и мога да заявя — очаквайте приятни изненади по празниците!
Всеки може да изпрати разказ чрез онлайн платформата и разказите се оценяват анонимно от редакционната колегия. Избраните за публикуване автори работят съвместно с редакторите, за да подобрят максимално текста си. Накрая разказите се публикуват с илюстрация от професионален художник, а авторът получава достойно заплащане. Пожелавам успех на организаторите и им благодаря, че се захващат с тази трудна, но градивна мисия. 🙂
Има и още нещо, вече в по-личен план, което се чудих дали да споделя, тъй като не е успех, а “почти” (или казано направо, отказ). Ще го направя, защото предостатъчно страдаме от това, че се отразяват главно успехите, не и провалите.
Наскоро бях доста близо до публикация в Daily Science Fiction. Разказът ми стигна до финалния кръг на подбор, а отказът дойде с послепис от редакторите, което обикновено е знак, че наистина са се колебаели дали да го изберат. Приемам това като насърчаване, че писането на английски не е загуба на време и си заслужава да опитам пак.
Наблюдава хората чрез това, което правят в интернет, опитва се да им помогне, а възнаграждението му идва под формата на котешки снимки. Забавно, оригинално представяне на човешките странности и неразумности, за които сякаш лек отвън няма…
Tech Savvy, котка инженер от Brandon Hamilton
Cat Pictures Please е фантастичен разказ на Naomi Kritzer, публикуван през януари миналата година в списание “Clarkesworld”. Номиниран за “Небюла”, финалист за “Хюго” и “Локус”.
Преведох го на български и благодаря на списание “Сборище на трубадури”, които го публикуваха с прекрасно оформление.