Здравейте, приключенци! Навярно вече сте позабравили за това малко кътче в необятната Мрежа. Е, с радост съобщавам, че отново съм на пост и ще ви предлагам по нещо за четене в идните студени месеци.
Първо обаче искам да ви представя Касис, дъщерята на императора:
Тя покорява сърцата на поданиците с изящество и талант, съвестно изпълнявайки ролята си на идол, но това е на път да се промени. Как? Ще прочетете в “Спътници”, и то съвсем скоро.
Да, и за да се случи това “съвсем скоро”, тече усилена подготовка зад кулисите. Това е и една от причините за дългото отсъствие на обновления тук, редом с това, че промених географското си положение. Все пак, засега всичко върви по план и мога да заявя — очаквайте приятни изненади по празниците!
Всеки може да изпрати разказ чрез онлайн платформата и разказите се оценяват анонимно от редакционната колегия. Избраните за публикуване автори работят съвместно с редакторите, за да подобрят максимално текста си. Накрая разказите се публикуват с илюстрация от професионален художник, а авторът получава достойно заплащане. Пожелавам успех на организаторите и им благодаря, че се захващат с тази трудна, но градивна мисия. 🙂
Има и още нещо, вече в по-личен план, което се чудих дали да споделя, тъй като не е успех, а “почти” (или казано направо, отказ). Ще го направя, защото предостатъчно страдаме от това, че се отразяват главно успехите, не и провалите.
Наскоро бях доста близо до публикация в Daily Science Fiction. Разказът ми стигна до финалния кръг на подбор, а отказът дойде с послепис от редакторите, което обикновено е знак, че наистина са се колебаели дали да го изберат. Приемам това като насърчаване, че писането на английски не е загуба на време и си заслужава да опитам пак.