За конкурса, за разказите, за бъдещето
30 Април 2017
В света на конкурсите явно ми е отредено трето място. След като Спътници грабна приз във формата на три, щастливото число ме навести и в конкурса Агоп Мелконян 2017. Ако още не сте прочели „Седемте прераждания на Тамлин”, направете го сега, защото след малко ще издам подробности за него: ето я публикацията в Сборище на трубадури. В списанието ще намерите и списък с всички отличени разкази, за да се запознаете и с тях.
Награждаването се проведе преди една седмица в Столична библиотека. Нямаше как да присъствам, но имах представител – Вики, илюстраторката на Спътници. И въпреки че тя се справи чудесно, ми се иска с малко закъснение да се включа в дискусията.
Награждаване Агоп Мелконян 2017. Снимка: Петър Тушков
За разказа
Идеята дойде внезапно и се оформи бързо, но както често се случва при мен, имах за подпора много мисли и вдъхновения, събирани преди това. Според програмата съм работила с текстовия файл общо 14 часа; по мои спомени всичко се случи за два дена интензивно писане и мислене с резултат 1480 думи. Това е различно от подхода ми към по-дълги текстове, при които изписаните думи на ден са повече, но накрая е нужно и повече време за редакция.
В главата ми основата бе теорията на Ериксон за осемте етапа в развитието на човека, която обединих и с небезизвестния монолог на Жак за живота в седем действия от „Както ви харесва”. Хрумна ми да съпоставя на всяка от тези човешки фази по една фаза от развитието на странен организъм. И в този кратък формат да обхвана целия жизнен цикъл на един от тези организми.
Мисля си, че би било интересно за читателя да намери съответствията между случващото се в текста и в нашите животи. Това беше и другото предизвикателство – да изградя нов, чужд свят, който хем да бъде усетен от сетивата като истински, хем да носи скрития си смисъл. Баланс между осезаемост и метафоричност, който се надявам да съм постигнала.
Мога да пиша още – за трансформацията, за шотландската балада за Там Лин, за това как грешни вярвания се предават от поколение на поколение, за това как любовта ни променя. Ще се радвам обаче всичко това, а може би и още, читателите сами да открият.
За останалите разкази
Тази година всички отличени разкази са писани от жени – интересен факт, макар да признавам, че за мен полът на автора не е от значение. Четейки разказите, не мисля и че си проличава особено, освен малко в „Кражбата”. Тези резултати, заедно с тематичната седмица в сп. Shadowdance, поставиха жените автори под светлините на прожекторите в последните два месеца, което е стъпка напред. Не заради някакви интереси и идеологии, а защото вече не е успех само това, да се говори изобщо за фантастиката, а това, че се обсъждат специфични въпроси, вълнуващи „фантастичните” хора по цял свят.
Та за разказите – любимец ми е първенецът „Гостоприемство”. В предишните издания на конкурса невинаги са ми допадали разказите на първите места, но сега подредбата ми се струва точна. Този разказ постига нещо трудно – да бъде едновременно класически и да изненадва. „Бурана”, класиран на второ място, също много ми хареса и е открояващ се, но мога да си представя защо не би допаднал толкова на други. Има свой си аромат, по-необичайна смес от подправки. Докато „Гостоприемство” е чаровник, добре премерен на сол и пипер, сред ястията, които най-много се поръчват. Продължавайки кулинарното сравнение, „Кражбата” (носител на специална награда) не е съвсем по мой вкус, но прави менюто по-разнообразно. Агоп Мелконян е многолик творец и е съвсем в реда на нещата конкурс, носещ името му, да представи разкази от целия спектър на жанрове, форми и гласове.
За конкурса
Шеста поредна година този конкурс вълнува почитателите на фантастиката, предизвиква пишещите в страната (и извън нея) и става повод за дискусии. Миналата година събитието бе особено успешно и по-мащабно, а антологията „Машина за истории” с разкази от първите пет години вече е реалност. Тя е и един от подаръците за наградените, нямам търпение да я прочета.
Предвид трудностите, които срещат всички, заели се с българска литература (и то фантастична, алтернативна), конкурсът постигна много и даде на начинаещите автори така нужния кураж. Не всеки спечелил разказ през годините е литературно величие, а подредбата по места често е оспорвана, но важното е, че се забелязва подобряване на нивото и увеличаване на интереса. Не бива да се вторачваме толкова в състезателния елемент, а в идейната цел зад конкурса (знам, лесно е да го кажа от позицията си в момента, но наистина го мисля 🙂 ).
И тук е моментът да благодаря на организаторите, на двете журита и на всички участници и читатели, без които няма как да се случи каквото и да било. Мечтая си за едно модерно, движещо се фантастично общество в България и инициативите напоследък могат само да ме радват и да ни доближават до тази мечта.
Специално за изданието тази година искам да похваля и микро конкурса за хипер разказ – свежа и забавна идея за разказ в три изречения, която предизвика фурор в коментарите. Що се отнася до виждането ми за бъдещето на конкурса, представям си да се разрасне като събитие и да бъде съпътстван от подобни игри, а защо не и от статии или тематични лекции/дискусии за фантастиката, за Агоп Мелконян, за краткия разказ като форма… Могат да се почерпят и други идеи от литературните конкурси по света. Ясно е, че нещо такова ще изисква по-голяма организация и работна сила, но с годините конкурсът става все по-утвърден и ми се струва възможно с общи усилия да се постигне. Бих подкрепила бъдещите инициативи, навярно другите автори също.
И като заговорихме за инициативи… Очаквайте скоро още нещо интересно, свързано с фантастични разкази!
