Какви сайтове правим (и какво правят те с нас)

1 Ноември 2018

Говорихме си за хартията. Видяхме, че има множество успешни български електронни издания. Време е да разгледаме и кода, който задвижва онлайн проектите. Пресечните точки на уеб дизайна, изкуството и етиката стават все повече. (И нека да подминем бълбукащото блато на правата на интелектуална собственост, особено що се отнася до интернет.)

Понеже темата почти ме обсебва, ще упражня самоконтрол и ще се спра на три основни въпроса:

  • Добрите практики, които да насърчим при създаването и ползването на сайтове
  • Как сайт-романът „Спътници“ се вписва в концепцията
  • Независимост и децентрализиране

Какво се случва

Представете си случаен сайт (български или не), на който попадате. Кое от следните е вероятно да присъства на него?

  • Големи (*неоптимизирани) изображения или видео, които забавят зареждането
  • Други видими или не ресурси (шрифтове, библиотеки с код, реклами и т.н.), чието извикване води до забележимо забавяне
  • Съобщението за бисквитки и поверителност на данните, с което ще побързате да се съгласите, за да се махне (типичен пример за формална промяна, която не решава проблема)
  • Изскачащ формуляр за абонамент към сайта
  • Логата на Фейсбук, Туитър и др. като бутони за харесване и споделяне
  • Код (на Google Analytics или други подобни услуги) за следене на трафика
  • Споменах ли вече рекламите? (макар и в повечето случаи AdBlock да върши работа)
  • Друг шум, вариращ от едва-едва полезен до много вреден

И понеже живеем във времена, в които зле нарисувани, саркастични картинки струват колкото хиляда думи, имам и такава:

Комикс кафе и ненужни реклами

Интернет диета

През 2016-а средностатистическата уеб страница е с размера на оригиналната игра Doom (2,3 MB), а в момента – около 3 MB. Разбира се, да се говори за усреднени стойности, без да се взима предвид разпределението на данните, не е правилният подход. Известен е анекдотът за Бил Гейтс, който влиза в бар и така изведнъж всички там стават милионери, ако се съди по средното аритметично. Но грешното интерпретиране на статистики е друга тема. Важното е, че все пак се наблюдава тенденцията сайтовете да стават по-„тежки“.

Какви са последствията от това? Изчислено е, че през 2012 г. Мрежата е консумирала 8% от произведената електроенергия в света. Потреблението се увелича непрекъснато, най-вече защото в икономически развитите страни почти всички са постоянно онлайн. И посещават постоянно увеличаващи се по размер сайтове. За интересуващите се, препоръчвам статиите в Low-tech magazine – списание, което наскоро мигрира към собствен сървър, изцяло захранван от слънчева енергия (заради което може и да не ви се отвори 😀 но хората се стараят да го подобрят).

Пиша всичко това, защото е проблем, за който не се говори особено. Колкото и да харесвам Black Mirror, там залагат твърде много на по-очевидните проблеми с технологиите – лично пространство, контрол, взаимоотношения, престъпност. Така изглежда пленяващата научна фантастика, но има нужда от повече светлина и върху по-„скучните“ тенденции.

 

Нека текстът бъде текст

Накратко – на интернета като цяло ще му се отрази добре една диета. Обаче съображенията при огромни платформи за продажби или гледане на видео са съвсем различни от тези при скромни литературни проекти, блогове и подобни. Когато по-голямата част от съдържанието е текст, е далеч по-лесно да се създаде бърз и компактен сайт. И въпреки това учудващо много от този клас сайтове страдат от гореизброените проблеми.

Дори и да премахнем всичко излишно от страницата, остава и да се съобразим с основните правила на типографията, за да бъде текстът възможно най-удобен за четене. Това включва размер на шрифта, средна дължина на реда и контраст между текст и фон. По-лесно се чете на светъл фон с тъмни букви, без ярки цветове и твърде много акценти.

Идеята на Джон Ролс за мисловен експеримент – да се създаде максимално справедливо общество, ако не знаеш като какъв ще се родиш в това общество – е приложима и в дизайна. Споделям мнението, че един сайт трябва да работи максимално добре за всички посетители. И докато изграждаме интернет пространството, да се стараем да взимаме предвид нуждите на всички, както би трябвало да се случва и при градоустройството. Все пак ми се струва, че в интернет е по-лесно това да се постигне.

 

 Сайт-романът „Спътници“

И така, какво направих накрая и ви предлагам като алтернативна книга?

  • Сайтът е почти изцяло текст и е статичен, тоест не ползвам Wrodpress или друга платформа с бази от данни, тъй като е ненужна
  • Всички 53 страници плюс двете папки с ресурси и илюстрации са общо 2,5 MB
  • Навигацията между главите е възможна чрез бутони на края на всяка страница, чрез лява и дясна стрелка на клавиатурата, или чрез докосване на екрана вляво и вдясно на смартфон/таблет
  • Главата, до която сте стигнали, се запомня в браузъра ви. Ако го изключите и по-късно се върнете на началната страница, тя ще ви пренасочи до тази глава
  • Не ползвам никакви допълнителни услуги, така че по никакъв начин не мога да ви следя 🙂
  • Дизайнът е в „сепия“ тонове, по-меки от чисто черно на бяло, а последното нововъведение е тъмен цветови режим за нощно четене:

Дизайн на онлайн книгата Спътници

Пръв поглед към дизайна на онлайн романа

В общи линии се постарах да създам усещането за четец на електонни книги, макар и с далеч по-опростен интерфейс. Единственото ограничение е, че се налага да четете от екран. Но пък книгата е кратка и времето за четене се равнява на един-два филма или една типична геймърска сесия.

Логичен би бил въпросът, защо не в някой от форматите за електронни книги. Не е изключено някога да се появи и тази възможност. Това, което ме отказа, е че за разлика от уеб технологиите, при ebook форматите няма универсални стандарти и трябва да създам 3-4 различно обработени файлове за всеки четец. Тези файлове, веднъж достъпни, после трудно мога да проследя какво се случва с тях и къде са попаднали. Ако се направят значими корекции и допълнения, хората трябва наново да си свалят файловете, за да ги видят. Сайтът предлага повече гъвкавост и иначе недостъпни функции. Например тъмният режим променя не само фона и текста, но и илюстрациите.

Желанието ми е да използвам наличните си умения, за да ви предложа нещо различно, изпипано и „живо“, което може да се подобрява в реално време с обратна връзка от читателите. Да не говорим какъв потенциал има такова решение за интерактивни романи (като книги-игри, но не само).

И последна вметка за това, че е безплатно. Има две масови, противоречащи си идеи – „безплатно = долнокачествено“ и „щом е в интернет, трябва да е безплатно“. Затова, въпреки че не оценявам труда си като безплатен (то кой би си дал такава оценка?), ми се струва, че платен модел би бил бариера, която повече ще отблъсне, отколкото ще помогне. Не забравям, че това е фентъзи дебют… Първо нека заслужа някакво читателско доверие, пък после ще видим. 🙂

 

I want to break free

До голяма степен използвам публикуването на тази иначе весела, приключенска книжка, като бунт. Като начин да демонстрирам позицията си по обсъдените въпроси, не само с думи, а и с дела.

Това, което правя, всъщност не е нито ново, нито особено бунтарско. По-скоро е завръщане към корените на интернет. Децентрализиран, свободен интернет, който не започва и не завършва в една и съща платформа (ако изобщо се излезе от пределите ѝ). Стигнахме до момента, в който ако нещо го няма във Фейсбук, то почти не съществува.

Е, социалните мрежи си имат предостатъчно критици, включително сред потребителите си. Няма смисъл да лая в хор и да ги повтарям. Ще кажа само – алтернативи може да има, има и ще има. Ясно е, че повечето хора няма да искат да проверяват ръчно десетки или стотици отделни сайтове, от които се интересуват. Само че е възможно да разполагат с удобството на профила си, без една компания да има монопол над това, което виждат (и над личните им данни…)

Кое е това чудо? Технологията RSS от 1999 г. Естествено, давам я само като пример за нещо вече съществуващо, а на нейна база може да се надгражда, или да се създаде нещо ново и много по-добро. Но е факт, че всички новинарски сайтове и блог платформи имат вградена RSS емисия, с която можете да се абонирате към тях. Така работят и някои имейл абонаменти, това е и движещата сила зад подкаст приложенията. Ако слушате подкасти от телефона си, да речем, то вие вече ползвате RSS, дори да не знаете за това.

Идеята е, че такъв абонамент ви носи всички новости от източника. Без алгоритми, които да отсяват, без да има значение кой ги е харесал, без да ви следят, без вие да предоставяте данните си, без въобще някой освен вас да знае какво следите и четете. Тези предимства за вас може да се явяват недостатъци за компаниите, които се опитват да продават продуктите си, но бизнесът си е вървял и преди хегемонията на Фейсбук. Все ще може да се нагоди към новите условия, каквито и да са те.

Съзнавам, че всичко това изглежда като кауза пердута. Черногледството обаче с нищо не помага. Нека опитаме! И ако ще опитваме, да е смело и да дадем всичко от себе си (както повелява учителят Йода).


 

За финал на тази статиична трилогия пояснявам, че ми се иска „Спътници“ в онлайн формата си да е само началото. Това далеч не е първа чернова, която да пусна в блога си без мисъл, но не е и лазерно полирана професионална публикация (при все цялото ми старание да се доближа до това). Надявам се с течение на времето и с вашите препоръки сайт-романът да стане по-добър. А това може да отвори вратите и към още такива проекти и ebook/аудио формати (със или без помощта на издателство). Пък дори и на недостъпната засега хартия, кой знае. Ако не за „Спътници“, то поне за евентуалните му наследници.

Навярно успях да ви докарам главоболие с този текст. Дано съвсем скоро да се реванширам и приключенията на Чай и Теа да ви разведрят. Като не можем ей така с писане да решим проблемите, поне да доставим малко радост и вълнение на хората – това е смисълът на развлечението и това също си има стойност. 🙂

Очаквайте романа на 11. 11. 2018! --> https://cheti.sputnici.com/

Currently there are no comments, so be the first!

Goodreads

Спътници Спътници
reviews: 2
ratings: 3 (avg rating 4.33)