Литературните проекти в интернет – едно добро начало

След класическата тийнейджърска тирада за бунт срещу системата е време всичко пак да стане сапунени мехури и бонбони и да поговорим за някои добри, обещаващи проекти.

Общите приказки, които написах миналата седмица, важат още по-силно за жанровата литература, в частност фантастика и фентъзи. Това е тясна ниша с малко активно интересуващи се, които на всичкото отгоре са разделени на лагери. Или с такова впечатление оставам от дискусиите в интернет, без да познавам лично участващите.

Отново сякаш нещата отиват на зле, но имайте кураж! Всъщност това положение е довело до палитра от различни инициативи и гласове, до богат и шарен набор от проекти и общности – изненадващо, предвид скромните мащаби на фенството у нас. И макар да има трудности, добрите основи са положени и вярвам, че занапред ще се гради все по-високо върху тях.

Ето и няколко примера за български литературни проекти – обхващащи художествена проза, поезия и критика – с които съм запозната и които подкрепям. В бъдеще списъкът сигурно ще се разрасне, а и ви каня да го допълните с коментар по-долу. 🙂

 

Списания – „Сборище на трубадури“ и „Shadowdance”

Трудно е да опиша колко много са ми дали тези онлайн списания. Те са основните ми (и почти единствени) източници на български език за така любимите фантастика и фентъзи, и не само.

trubadurСборище на трубадури е „списание за фантастичното в невероятното и невероятното във всекидневното“, активно от осем години. За това време натрупва в архива си около осемстотин публикации – български и преводни разкази, поезия, рецензии, интервюта, новини. Почти от създаването си провежда и ежегодния конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян. Отличените разкази се публикуват на страниците на списанието, а вече има и издадена антология с наградените от първите пет години – „Машина за истории“.

ShadowdanceShadowdance е „списание за фантастичното във всичките му форми и проявления“, съществуващо от над петнадесет години. Също с богата колекция от материали за литература, кино, комикси, игри. А и форматите са разнообразни – анализи, класации, интервюта, както и ежемесечните редакционни, които създават приятно усещане за връзка с читателите. Искам особено да похваля сравнително новите серии от тематични статии – жените във фантастиката, политическа и куиър фантастика, хорър (или по нашенски ужаси)… И серията за фантастичния фендъм, заради която няма смисъл да изреждам разни други проекти и общности – те са вече представени там. Вижте ги.

Открих тези две списания преди 3-4 години и още има много текстове из архивите им, които предстои да прочета. Но дори само от видяното до момента, съм силно впечатлена от развитието и стила им. Да не говорим за приноса им към активния литературен и фенски живот в България. Принос, станал възможен благодарение на доброволци, ентусиасти и дарители, от фенове за фенове. Ще се позволя да се самоцитирам: Потресаващо. Някой прави нещо, без да му плащат. При това го прави добре, професионално, в продължение на години. Просто страхотно!

И точно когато си мислех, че това е достатъчно да бъде светъл пример…

Библиотека „Хипертекст“

…примерът светна дори по-силно. През 2016-а тези две мои любими списания създадоха първата в България онлайн платформа за публикуване на жанрови разкази. Така вече утвърденият по света модел с отворен, анонимен прием на разкази и публикуването на най-добрите плюс заплащане за авторите, най-сетне се появи и тук.

Библиотека ХипертекстВ Библиотека „Хипертекст“ вече можете да прочетете първите одобрени фантастични истории, заедно с чудесни илюстрации и интервюта с авторите им. Като почитател на някои англоезични списания от този тип (Clarkesworld ми е най на сърце) виждам ролята им при отсяването на нови, обещаващи творци. За това свидетелстват наградите „Хюго“ и „Небюла“, които често се дават на повести и разкази, публикувани в такива платформи.

Ето че Библиотека „Хипертекст“, младо и смело начинание, има шанса да стане този нов филтър (различен от издателство) за съвременна фантастична литература в България. Едновременно с това проектът пряко стимулира писането и четенето на нови български разкази. А в бъдеще може и да подпомогне излизането им на световната литературна сцена, ако се работи по преводи на английски. Пожелавам им всичко това и още много. И приканвам всички заинтересовани да четат и да пишат – платформата вече съществува, остава само заедно да я доизградим. 🙂

 

Оттук-оттам – литературни четения, подкаст, crowdfunding…

  • БГ-Фантастика – сред целия хаос от информация, пръсната по живи, мъртви и немъртви сайтове и форуми, все пак има и опит тя да се обедини и категоризира. Тази енциклопедия (на уики платформа) има потенциала да бъде чудесен справочник от зората на родната фантастика до наши дни. Само че не се поддържа достатъчно, за да бъде актуална – съдба, сполетяла не един и два интернет проекта. Дано все пак се възроди и стане по-масово използвана. Опростяване на навигацията и въвеждане на повече информация биха помогнали за целта.
  • Подкаст за българска фантастика – също похвално начинание, защото аудио форматът става все по-популярен, а български подкасти трудно се намират. Последният епизод е от февруари 2018, но дано това не значи, че няма да има повече. Пък има ниша и за още подобни проекти, за да можем да слушаме български разкази, докато пътуваме, чистим и тъй нататък. А и така хората с увредено зрение ще могат да се запознаят със съвременна българска литература.
  • Crowdfunding кампании – през последните години имаме и три примера за фентъзи проекти, които се реализират чрез кампании за набиране на средства. Романът „В ярката им светлина“ на Йордан Желязков излезе на български и английски след успешната кампания в IndieGoGo. Настолната игра „Bright future“, финансирана в Kickstarter, също се появи на пазара. А повечето от вас сигурно знаят за „Златната ябълка“ – анимационен сериал, вдъхновен от българската митология и с образи от фолклора ни.
  • Истории от някога – е, това не е изцяло интернет проект, но заслужава да се спомене. Всеки месец участниците пишат разкази по зададена обща тема и ги изпращат на организаторите. Следва четене на историите в непринудената обстановка на столичен бар. Така и не успях да посетя някоя от сбирките, тъй че не мога да говоря от личен опит. Фейсбук страницата ще ви ориентира какво да очаквате. 🙂
  • Литературни блогове – много са и все не ми остава време да се зачета по-подробно в някои. Споменавам ги все пак за пълнота, защото имаме активна блог сфера, както и читатели в Goodreads, които допринасят за популяризирането на български книги.

 

И два примера отвъд жанровата литература

Накрая ми остава да споделя и два проекта, които открих едва през последната година, и които се занимават по-общо с литература, култура и философия. Предстои ми да се запозная по-обстойно с тях, но и малкото, което прочетох, остави следа в съзнанието ми.

„Свободно поетическо общество“ е сайт с цел да даде „алтернатива на начина, по който се пише и чете литература“. Броевете се редуват – ту тематични, ту свободни – и съдържат поезия и проза, критика, есета, интервюта. Първият брой е от март миналата година, а в момента се публикува десети брой. Темите са разнообразни и причудливи. Обединява ги силната индивидуална позиция, която авторите отстояват по въпроси от злободневни събития до общовалидни философски търсения. Не лисват и мета статии за писането и четенето.

„Пеат некогаш“ е най-новата ми находка, макар и да излиза от 2013 г. В това периодично издание преведени откъси от световно признати писатели, учени и мислители, се публикуват редом с анализи и произведения от български автори. Привлича ме достъпната академичност (ако мога така да я нарека), характерна за материалите. Те често изобилстват от препратки и цитати, но предоставят достатъчно контекст, за да се четат с удоволствие и от лаици като мен. Специално искам да спомена есето „Изкуството не е за малодушните“.


 

И така, дано успях да ви убедя колко пъстроцветна и модерна всъщност може да бъде онлайн литературната ни среда. И то въпреки че (а може би точно защото) е задвижвана на любителски начала и на алтернативната сцена, а не по масовите медийни канали. Основно предизвикателство остава популяризирането на всички тези прекрасни проекти. Към това спадат както приобщаването на нови читатели и фенове, така и сплотяването на вече установените общности и повишаване на активността като цяло.

За съжаление заради това, че от известно време не съм в България, не мога да посещавам събития и да бъда толкова активна, колкото ми се иска. Дори на награждаването на конкурса Агоп Мелконян миналата година изпратих приятелка (Вики, чудесният илюстратор и съмишленик на „Спътници“) и така и не се запознах с хората там. Затова наблягам на интернет проектите, но дори при тях не съм сигурна как мога да допринеса, защото почти не ползвам социални мрежи и влиянието ми в тях е близко до никакво. Зарекла съм се да започна по-редовно да оставям коментари в самите сайтове и отзиви в Goodreads. Повече публикации тук, в блога, също ще помогнат, пък дано се появят и други шансове за участие и подкрепа.

Надеждата ми е Фейсбук да престане да бъде основният източник на информация и сборен пункт за новини, събития и общности. Така или иначе все по-малка част от истинското съдържание достига до хората, а нивото на дискусиите (ако има такива) често е сведено до бой в кал с рецитал от bgжаргон. Има вече някои признаци, че рано или късно ще се наложи нова парадигма.

Как си представям нещата в бъдеще и с каква идея направих сайта за онлайн роман, ще прочетете следващата седмица. 🙂

avatar
  Абонамент  
Уведоми ме за