След класическата тийнейджърска тирада за бунт срещу системата е време всичко пак да стане сапунени мехури и бонбони и да поговорим за някои добри, обещаващи проекти.
Общите приказки, които написах миналата седмица, важат още по-силно за жанровата литература, в частност фантастика и фентъзи. Това е тясна ниша с малко активно интересуващи се, които на всичкото отгоре са разделени на лагери. Или с такова впечатление оставам от дискусиите в интернет, без да познавам лично участващите.
Отново сякаш нещата отиват на зле, но имайте кураж! Всъщност това положение е довело до палитра от различни инициативи и гласове, до богат и шарен набор от проекти и общности – изненадващо, предвид скромните мащаби на фенството у нас. И макар да има трудности, добрите основи са положени и вярвам, че занапред ще се гради все по-високо върху тях.
Ето и няколко примера за български литературни проекти – обхващащи художествена проза, поезия и критика – с които съм запозната и които подкрепям. В бъдеще списъкът сигурно ще се разрасне, а и ви каня да го допълните с коментар по-долу. 🙂
Трудно е да опиша колко много са ми дали тези онлайн списания. Те са основните ми (и почти единствени) източници на български език за така любимите фантастика и фентъзи, и не само.
Сборище на трубадури е „списание за фантастичното в невероятното и невероятното във всекидневното“, активно от осем години. За това време натрупва в архива си около осемстотин публикации – български и преводни разкази, поезия, рецензии, интервюта, новини. Почти от създаването си провежда и ежегодния конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян. Отличените разкази се публикуват на страниците на списанието, а вече има и издадена антология с наградените от първите пет години – „Машина за истории“.
Shadowdance е „списание за фантастичното във всичките му форми и проявления“, съществуващо от над петнадесет години. Също с богата колекция от материали за литература, кино, комикси, игри. А и форматите са разнообразни – анализи, класации, интервюта, както и ежемесечните редакционни, които създават приятно усещане за връзка с читателите. Искам особено да похваля сравнително новите серии от тематични статии – жените във фантастиката, политическа и куиър фантастика, хорър (или по нашенски ужаси)… И серията за фантастичния фендъм, заради която няма смисъл да изреждам разни други проекти и общности – те са вече представени там. Вижте ги.
Открих тези две списания преди 3-4 години и още има много текстове из архивите им, които предстои да прочета. Но дори само от видяното до момента, съм силно впечатлена от развитието и стила им. Да не говорим за приноса им към активния литературен и фенски живот в България. Принос, станал възможен благодарение на доброволци, ентусиасти и дарители, от фенове за фенове. Ще се позволя да се самоцитирам: „Потресаващо. Някой прави нещо, без да му плащат.“ При това го прави добре, професионално, в продължение на години. Просто страхотно!
И точно когато си мислех, че това е достатъчно да бъде светъл пример…
…примерът светна дори по-силно. През 2016-а тези две мои любими списания създадоха първата в България онлайн платформа за публикуване на жанрови разкази. Така вече утвърденият по света модел с отворен, анонимен прием на разкази и публикуването на най-добрите плюс заплащане за авторите, най-сетне се появи и тук.
В Библиотека „Хипертекст“ вече можете да прочетете първите одобрени фантастични истории, заедно с чудесни илюстрации и интервюта с авторите им. Като почитател на някои англоезични списания от този тип (Clarkesworld ми е най на сърце) виждам ролята им при отсяването на нови, обещаващи творци. За това свидетелстват наградите „Хюго“ и „Небюла“, които често се дават на повести и разкази, публикувани в такива платформи.
Ето че Библиотека „Хипертекст“, младо и смело начинание, има шанса да стане този нов филтър (различен от издателство) за съвременна фантастична литература в България. Едновременно с това проектът пряко стимулира писането и четенето на нови български разкази. А в бъдеще може и да подпомогне излизането им на световната литературна сцена, ако се работи по преводи на английски. Пожелавам им всичко това и още много. И приканвам всички заинтересовани да четат и да пишат – платформата вече съществува, остава само заедно да я доизградим. 🙂
Накрая ми остава да споделя и два проекта, които открих едва през последната година, и които се занимават по-общо с литература, култура и философия. Предстои ми да се запозная по-обстойно с тях, но и малкото, което прочетох, остави следа в съзнанието ми.
„Свободно поетическо общество“ е сайт с цел да даде „алтернатива на начина, по който се пише и чете литература“. Броевете се редуват – ту тематични, ту свободни – и съдържат поезия и проза, критика, есета, интервюта. Първият брой е от март миналата година, а в момента се публикува десети брой. Темите са разнообразни и причудливи. Обединява ги силната индивидуална позиция, която авторите отстояват по въпроси от злободневни събития до общовалидни философски търсения. Не лисват и мета статии за писането и четенето.
„Пеат некогаш“ е най-новата ми находка, макар и да излиза от 2013 г. В това периодично издание преведени откъси от световно признати писатели, учени и мислители, се публикуват редом с анализи и произведения от български автори. Привлича ме достъпната академичност (ако мога така да я нарека), характерна за материалите. Те често изобилстват от препратки и цитати, но предоставят достатъчно контекст, за да се четат с удоволствие и от лаици като мен. Специално искам да спомена есето „Изкуството не е за малодушните“.
И така, дано успях да ви убедя колко пъстроцветна и модерна всъщност може да бъде онлайн литературната ни среда. И то въпреки че (а може би точно защото) е задвижвана на любителски начала и на алтернативната сцена, а не по масовите медийни канали. Основно предизвикателство остава популяризирането на всички тези прекрасни проекти. Към това спадат както приобщаването на нови читатели и фенове, така и сплотяването на вече установените общности и повишаване на активността като цяло.
За съжаление заради това, че от известно време не съм в България, не мога да посещавам събития и да бъда толкова активна, колкото ми се иска. Дори на награждаването на конкурса Агоп Мелконян миналата година изпратих приятелка (Вики, чудесният илюстратор и съмишленик на „Спътници“) и така и не се запознах с хората там. Затова наблягам на интернет проектите, но дори при тях не съм сигурна как мога да допринеса, защото почти не ползвам социални мрежи и влиянието ми в тях е близко до никакво. Зарекла съм се да започна по-редовно да оставям коментари в самите сайтове и отзиви в Goodreads. Повече публикации тук, в блога, също ще помогнат, пък дано се появят и други шансове за участие и подкрепа.
Надеждата ми е Фейсбук да престане да бъде основният източник на информация и сборен пункт за новини, събития и общности. Така или иначе все по-малка част от истинското съдържание достига до хората, а нивото на дискусиите (ако има такива) често е сведено до бой в кал с рецитал от bgжаргон. Има вече някои признаци, че рано или късно ще се наложи нова парадигма.
Как си представям нещата в бъдеще и с каква идея направих сайта за онлайн роман, ще прочетете следващата седмица. 🙂
Следваща статия: Какви сайтове правим (и какво правят те с нас)