Реймон Кьоно - стилово показно, и то какво!

8 Април 2014

Реймон Кьоно (1903 - 1976) е френски поет, романист и редактор на енциклопедични издания, близък до сюрреализма и прочут с експерименталните си творби. В книгата си от 1947-ма година “Упражнения по стил” една и съща банална история е разказана по 99 различни начина – оригинално, изпипано и с много фантазия! Издателство Фама публикува сборника през 2011 г, преводът е на Елена Томалевска и Васил Сотиров, корична цена: 10.00 лв. Интересно е, че Кьоно е основател на групата Oulipo – литературен кръг от предимно френски писатели и математици, търсещи нови, интересни правила и техники за ограничено писане и създатели на творби, които се подчиняват на дадена схема, във всякакви форми и жанрове.

Анотация

Автобус по южната линия. Натоварен час от деня. Младеж на двайсет и шест години - мека шапка с шнур вместо панделка; прекалено дълъг врат, сякаш са го разтягали. Хората слизат. Въпросният младеж се сдърпва със съседа си. Упреква го, че го блъскал всеки път, щом някой минел. Хленчи, а му се иска да е злъчен. Вижда свободно място и се спуска към него.

Два часа по-късно го срещам отново - на площад Ром, пред гара Сен Лазар. Той е с някакъв свой приятел, който му казва: "Ще трябва да добавиш едно копче на палтото си." Обяснява му къде (при яката) и защо.

Тарикатско

Беше къде обед, като гепих рейса. Гепих го и киризим – кво? – един образ, тъп като гъз, а се дърви на съседа си. „Не моеш ли – вика му – да си отваряш зъркелите? Нарочно – циври му – ме ръгаш, че и ми газиш патъците.“ И духна да седне. Пълен чвор.

Като гилах по площад Ром, го киризим да плямпа с друг образ, също такъв чвор. „Чат ли си? – бъзна го онзи. – Барни тва копче и ще си тупалка!“

Елинизми

По хронообед, в един термобус, пълен с пътефили, имах хексачувството, че ще стана дизучастник и автосвидетел на стереоскандал. Ориктотип с макроврат и идиошапка наруга иконотип, телеразположен зад него, че го изпотявал хидрообилно, като го настъпвал по геодопирните биокрайници. Но ориктотипът постъпи хедонистично, виждайки свободна моноседалка.

При хипергара Сен Лазар срещнах ориктотипа да се разхожда аеродинамично с някакъв хетеротроп, който психонасочено му предложи следния микропаралакс: "Трябва да промениш топографията на хипонормалното ектокопче, като го хироразположиш хепсометрално!" 

По италиански

Уно дене, у темпо манджаре, ке скиво на платоформато у аутобусо? Уно дългучо, веро маркучо! Белла капелла с ширита дебела! Туози чешито се форте караре и парларе вулгаре на уно другаре: „Перке ме бутандо и ми тъпкандо кракандо, ма кранто!“ Назряло скандало и чешито бегало без чао и престо седнало, лукиано ни яло, ни мирисало.

Ке нуово скивандо у друго моменто? Познанто чешито и уно левенто. Левенто даваре акълито чешиту за уно копчино до гранде дупчино.

Сложнодумно

Гъстонаселено се автотранспортирах в общоизвестното южнопарижко местонаправление и се самоозовах близкостоящ до един дълговрат плетеноширитен дръжми-шапковец. Гореописаният трагикомично слаботелесен нехранимайко с плиткодънна многозначителност умопомрачи еди-кого си с долуказаното: "Като целенасочено своеволничите, вие нееднократно злоупотребявате с телосложението ми!" След животрептущето си словоизлияние преждеговорившият правостоящ скорострелно се облагодетелства от междувременно обезлюдилата се едноместна автоседалка.

Подир двучасово времетраене мимоходом го лицесъзрях да площадосенлазарства с гологлав доброжелател, който нравоучително и чистосърдечно празнословеше: "Целесъобразно е да преокомплектоваш по-благоразумно полушубката си!" И умозаключително изсладкодумничи причинно-следствената взаимовръзка.

Едноримно

 В ден съвсем обикновен,

 в плен на нещо като трен,

 бях озадачен

 от един извратен

 (с врат, приличен на ръжен!)

 гамен, пременен

 като селски ерген

 с шапка - феномен!

 Озлобен

 срещу някакъв смирен

 джентълмен

 (доайен във този трен!),

 споменатият от мен

 изкрещя разгорещен

 следния неизопачен рефрен:

 "Овен!

 Ръгаш ме като остен..."

 Сетне седна си вбесен

 и неудовлетворен,

 а неговият тен

 стана от червен - зелен.

 Този ден

 бях хептен изумен,

 когато същият олигофрен

 се оказа пак пред мен

 в град Н. (но на друг терен!),

 коментирайки въодушевен

 с един кретен

 от същия десен

 като как е: закопчан, закòпчен или закопчèн!

Има и още много попадения, като разказ със злоупотреба на паразитната дума “значи”; в сонетна форма; като разказано от чужденец; като пиеса (комедия); метафорично; медицинско; според теорията на вероятностите... Въобще, очарователни и много хитри игри на думи и умело използване на езика, както и великолепен превод – наистина е юначество да преведеш сполучливо такъв тип литература.