
Снимка: Balla Demeter
Ищван Йоркен (1912-1979) е унгарски писател сатирик. По образование е фармацевт и инженер химик. Пише пиеси и кратки романи, а “едноминутките” му - комични, гротескни, истинни - се радват на небивал читателски интерес. По-долу може да прочетете някои от тях и да разберете защо. Откъсите са от сборника “Едноминутни новели”, излязъл за пръв път под това заглавие през 1968 г. и издаден в България през 2012 г. от Жанет 45. Преводът от унгарски е на Николай Бойков. Коричната цена на книгата е 14.00 лв. Страниците са 386, съдържат 170 текста, обединени в девет цикъла.
Утринта бе мъглива, градското движение - бавно. Трамваят мина под носа му. Кордова Кордован, четиридесет и осем годишният зеленчукоснабдител на ресторант Роял, стоеше унил на спирката. Изведнъж му писна да стои, стисна в дясната си ръка кутрето на лявата и с рязко движение го откърши.
Разгледа го, държейки го с два пръста, после извади носната си кърпа, добре го уви, пъхна ръка под палтото и го сложи в задния джоб на панталона си. Огледа се. Трамваят още не беше дошъл, но той само сви рамене. Не бива да се шокираме от такива дреболии.
Черна кола се задава откъм окръжния град. Спира. Слиза човек в черни дрехи и се отправя към блоковете с грах.- Е, как сме, как сме? - пита той селяните на шега.- Добре сме, добре сме - отговарят селяните, също на шега.(Шарварски фолклор, окръг Ваш, 1957 г.)
Една малка резеда отиде до тоалетната и седна на седалката. И изведнъж ѝ просветна. Та тя е растение - няма нито чревен тракт, нито екскременти. Какво изобщо търси тук?
Е, това поне се изясни! Малката резеда се изправи и без да си е свършила работата, се върна при гостите. Когато домакинята (с английска кралска кръв) чийто имен ден празнуваха, ѝ хвърли въпросителен поглед, тя се усмихна в отговор, но даде само следното обяснение:
- Случи се малко недоразумение.
И се отправи към бюфета, защото ѝ се припи шампанско... "Какъв майтап ще стане - помисли си, когато видя високите чаши, - ако се окаже, че не мога и да пия!"
- Защо всъщност мълча?- Защо?- Защото нищо не ми хрумва - каза и си продуха носа. - Състояние на съвършено щастие.- Мнозина сме така в тази държава. - отвърнах. - Щастлива държава!- Щастливи времена! - каза. - Защото ако на някого вземе да му хрумне нещо смислено, то само би усъвършенствало вече сбъднатия съвършен свят, което е пълен абсурд, защото съвършенството няма нито сравнителна, нито превъзходна степен. Та ако някому хрумне нещо смислено, светът ни не би бил съвършен.- И тогава?- Тогава ще вземе нещо да ми хрумне.- А то - нищо?- Нищо.- В такъв случай светът ни безусловно е достигнал състояние на съвършенство. - казах.
Йожеф Герваи, стрелочник, тридесет и седем годишен, по време на маневра на ракошската гара разпределителнаЛенке Шугар, по баща Дворник, скъпата леля Ленци, след дълго, търпеливо понесено страданиеЕвике Пох, на седем годиниШандор Балтазар, стар и предан кадър на нашето предприятие, при изпълнение на служебните си задължения в Лондон с трагична внезапност и в разцвета на силите сиВдовицата Балинт на Юлско шосе 84 в IX район, в рамките на спирачния път на трамвай №42Михай Рожа, шестдесет и четири годишен тенекеджияПътниците в самолета, а именно г-н Арпад Фодор, г-жа Фодор, Анико Фодор, както и Имре Нардаи заедно с още трима, чиято идентичност още не са успелиАлберт ХолошРозалия КеркоИ много другиТи още не