Остроумици (greguerías)

29 Септември 2019

Ramon Gomez de la Serna portrait

Снимка: ArchivoEFE

Ramón Gómez de la Serna (1888 – 1963) е духовитият изобретател на жанра greguerías: поетично-хумористични фрази, които изразяват сложни идеи с малко думи. Испанският писател и журналист авангардист сам ги дефинира като „смес от метафора и хумор“. Впоследствие и други творци (предимно испаноговорящи) пишат свои greguerías.

Това, което ги отличава от афоризмите, е авангардното им звучене – те не просто изказват мъдростта на автора си. Те са проницателни хрумки, уловили момент на неочаквана асоциация; нов поглед над нещо тривиално; кадри от лентата на абстрактното и необяснимото. Не е задължително да имат дълбок смисъл, понякога са само хитри игри на думи и сравнения, рисуващи чудати картини или предизвикващи смях.

Експеримент, чар, усет за иронията в живота и умението да я синтезираш в няколко думи – това са остроумиците на Рамон, подбрани и грубо преведени от мен от испански:

Отегчението е като да целунеш смъртта.
Пурата е биберон за възрастни.
Любов е да събудиш една жена и тя да не се подразни.
Мозъкът е пакет от нагънати идеи, които носим в главата си.
Ревматичните болки в шията на обесен са нелечими.
Ако се опознаеш достатъчно, ще спреш да се поздравяваш.
На плешивия гребенът му служи, за да си прави успореден гъдел.
Най-хубавото на лежащите статуи е, че не трябва да си оправят леглото всеки ден.
Това, което защитава жените, е че си мислят, че всички мъже са еднакви. Това, което обърква мъжете, е че си мислят, че всички жени са различни.
Оня тип имаше тик, но му липсваше так, затова не беше часовник.
Крокетите трябва да имат кости, за да можем да броим колко сме изяли.
От снега, паднал в езерото, се раждат лебедите.
Хъркането е да сърбаш супа насън.
Целуваше се бавно, затова любовта траеше по-дълго.
Между релсите на влаковете растат цветя-самоубийци.
Гръмотевица: куфар пада по стълбите на небето.
Буквата О е буквата I след като се е наяла.
Нервността на града е да не можеш да си отвориш малкото пакетче захар за кафето.
Триумфалните арки са вкаменени слонове.
Сирената е как корабът си духа носа.
Целувката е глад за безсмъртие.
Книгата е птица с повече от сто крила за полет.
Да пишеш, е да те оставят да плачеш и да се смееш насаме.
Столчето на пианото е тирбушонът на концерта.
Гонгът е чинел-вдовец.
Беше толкова стар художник, че му бяха оплешивяли четките.
Мислителят на Роден е шахматист, на когото са му взели масата.
Читателят, както и жената, обича най-много този, който най-много го е измамил.
Бухал: котка с пера.
Жирафът е кон, удължен заради любопитство.
Прилепът е птица-полицай.
Бълхата прави от кучето китарист.
Хипопотамът си играе на подводница.
Нищо не изстудява ръцете повече от мисълта, че сме си забравили ръкавиците.
Часовникът не съществува в щастливите часове.
На пъпа му липсва копчето.
Прозявките са „о“-та, които бягат.
Има момент, в който астрономът под големия телескоп се превръща в микроб под микроскопа на Луната, която се надвесва да го наблюдава.
Този, който знае как да спи, поставя възглавницата между рамото и челюстта, сякаш е цигулката на сънищата.
Голф: игра за плъхове, които са забогатели.
Фотографът ни слага в най-неудобната поза с претенцията да изглеждаме най-естествени.
Лошото на нудистите е, че когато сядат, се залепват за столовете.
Който заеква, говори чрез пишеща машина.
Пипаше ключовете в джоба си, за да стигне по-бързо до вкъщи.
Да отвориш чадър, е като да стреляш срещу дъжда.
Като тряскаме гневно вратата, прищипваме пръстите на тишината.
Имаше толкова лоша памет, че забрави, че имаше лоша памет, и започна да си спомня всичко.
Да пишеш с молив, е само да отбелязваш сянката на думите.
Буквата „ü“ е две букви „i“ сиамски близнаци.
Скелет: витрина, на която са ѝ счупени всички стъкла.
Даже и мъртвите не знаят какво е да умреш.
Смъртта е наследствена.
Цветята, които не ухаят, са неми.
Водата няма памет – затова е толкова чиста.
Ако вече е паднала мълнията, предупреждението на гръмотевицата е излишно.
Когато обявяват, че се е изгубило дете, винаги си мисля, че това дете съм аз.
Сода: вода с хълцане.
В оцета е цялото лошо настроение на виното.
Кафето с мляко е напитка мулат.
Плачеше от студ нощта.
Парфюмът е ехото на цветята.
Бензинът е тамянът на цивилизацията.
Хората обичат да получават покани, защото така им се струва, че имат някакви права над бъдещето.