Cover Image

Да бъдеш една по-голяма безкрайност

11 Октомври 2019

След уводната лекция по комплексен анализ, в която си говорихме за числовите множества и как се е стигнало до понятието “комплексно число” (като се почне от естествените числа и се прибавят към тях нови и нови и странни екземпляри), се замислих за този процес на разширяване на понятието, само че в съвсем друг контекст и в обратната посока. А именно, за привидно безграничните и безкрайни категории – човешко съзнание и въображение, и как всъщност те се оказват съвсем крайни. Или дори да са безкрайни, то пак са нищо в сравнение с другите безкрайности, които съществуват.

Нека за простота разгледаме този процес на “стесняване” на човека от гледна точка на писането и литературата. Нерядко се питаме защо тъкмо този автор е станал велик, какво е специалното в дадедно произведение, или пък се чудим защо не ни допада – усещаме го някак ограничено или несъгласувано с нашите възприятия и идеи. Питаме се могат ли да бъдат уловени наистина човешката природа, заобикалящия ни свят и метафизичното – това, което се крие отвъд – да бъдат уловени и представени чрез средство толкова дефектно и лишено от прецизност, каквото е езикът. Всеки един човешки език.
Към цялата публикация »


Cover Image

Остроумици (greguerías)

29 Септември 2019

Ramon Gomez de la Serna portrait

Снимка: ArchivoEFE

Ramón Gómez de la Serna (1888 – 1963) е духовитият изобретател на жанра greguerías: поетично-хумористични фрази, които изразяват сложни идеи с малко думи. Испанският писател и журналист авангардист сам ги дефинира като „смес от метафора и хумор“. Впоследствие и други творци (предимно испаноговорящи) пишат свои greguerías.

Това, което ги отличава от афоризмите, е авангардното им звучене – те не просто изказват мъдростта на автора си. Те са проницателни хрумки, уловили момент на неочаквана асоциация; нов поглед над нещо тривиално; кадри от лентата на абстрактното и необяснимото. Не е задължително да имат дълбок смисъл, понякога са само хитри игри на думи и сравнения, рисуващи чудати картини или предизвикващи смях. 

Експеримент, чар, усет за иронията в живота и умението да я синтезираш в няколко думи – това са остроумиците на Рамон, подбрани и грубо преведени от мен от испански:

  • Отегчението е като да целунеш смъртта.
  • Пурата е биберон за възрастни.
  • Любов е да събудиш една жена и тя да не се подразни.
  • Мозъкът е пакет от нагънати идеи, които носим в главата си.
  • Ревматичните болки в шията на обесен са нелечими.
  • Ако се опознаеш достатъчно, ще спреш да се поздравяваш.
  • На плешивия гребенът му служи, за да си прави успореден гъдел.
  • Най-хубавото на лежащите статуи е, че не трябва да си оправят леглото всеки ден.
  • Това, което защитава жените, е че си мислят, че всички мъже са еднакви. Това, което обърква мъжете, е че си мислят, че всички жени са различни.
  • Оня тип имаше тик, но му липсваше так, затова не беше часовник.
  • Крокетите трябва да имат кости, за да можем да броим колко сме изяли.
  • От снега, паднал в езерото, се раждат лебедите.
  • Хъркането е да сърбаш супа насън.
  • Целуваше се бавно, затова любовта траеше по-дълго.
  • Между релсите на влаковете растат цветя-самоубийци.
  • Гръмотевица: куфар пада по стълбите на небето.
  • Буквата О е буквата I след като се е наяла.
  • Нервността на града е да не можеш да си отвориш малкото пакетче захар за кафето.
  • Триумфалните арки са вкаменени слонове.
  • Сирената е как корабът си духа носа.
  • Целувката е глад за безсмъртие.
  • Книгата е птица с повече от сто крила за полет.
  • Да пишеш, е да те оставят да плачеш и да се смееш насаме.
  • Столчето на пианото е тирбушонът на концерта.
  • Гонгът е чинел-вдовец.
  • Беше толкова стар художник, че му бяха оплешивяли четките.
  • Мислителят на Роден е шахматист, на когото са му взели масата.
  • Читателят, както и жената, обича най-много този, който най-много го е измамил.
  • Бухал: котка с пера.
  • Жирафът е кон, удължен заради любопитство.
  • Прилепът е птица-полицай.
  • Бълхата прави от кучето китарист.
  • Хипопотамът си играе на подводница.
  • Нищо не изстудява ръцете повече от мисълта, че сме си забравили ръкавиците.
  • Часовникът не съществува в щастливите часове.
  • На пъпа му липсва копчето.
  • Прозявките са „о“-та, които бягат.
  • Има момент, в който астрономът под големия телескоп се превръща в микроб под микроскопа на Луната, която се надвесва да го наблюдава.
  • Този, който знае как да спи, поставя възглавницата между рамото и челюстта, сякаш е цигулката на сънищата.
  • Голф: игра за плъхове, които са забогатели.
  • Фотографът ни слага в най-неудобната поза с претенцията да изглеждаме най-естествени.
  • Лошото на нудистите е, че когато сядат, се залепват за столовете.
  • Който заеква, говори чрез пишеща машина.
  • Пипаше ключовете в джоба си, за да стигне по-бързо до вкъщи.
  • Да отвориш чадър, е като да стреляш срещу дъжда.
  • Като тряскаме гневно вратата, прищипваме пръстите на тишината.
  • Имаше толкова лоша памет, че забрави, че имаше лоша памет, и започна да си спомня всичко.
  • Да пишеш с молив, е само да отбелязваш сянката на думите.
  • Буквата „ü“ е две букви „i“ сиамски близнаци.
  • Скелет: витрина, на която са ѝ счупени всички стъкла.
  • Даже и мъртвите не знаят какво е да умреш.
  • Смъртта е наследствена.
  • Цветята, които не ухаят, са неми.
  • Водата няма памет – затова е толкова чиста.
  • Ако вече е паднала мълнията, предупреждението на гръмотевицата е излишно.
  • Когато обявяват, че се е изгубило дете, винаги си мисля, че това дете съм аз.
  • Сода: вода с хълцане.
  • В оцета е цялото лошо настроение на виното.
  • Кафето с мляко е напитка мулат.
  • Плачеше от студ нощта.
  • Парфюмът е ехото на цветята.
  • Бензинът е тамянът на цивилизацията.
  • Хората обичат да получават покани, защото така им се струва, че имат някакви права над бъдещето.

Източник: http://www.oocities.org/greguerias/greguerias00.htm

Моите опити в жанра greguerías четете тук: “Нечовешки обяви” и “Уловки”.


Cover Image

Новото старо двайсет

17 Септември 2019

Здравейте, многоуважавани пришълци с вкус за фентъзи литература! Измина почти година, откакто последно писах тук. За това отсъствие има куп турбулентни причини, някои от които ще споделя след малко. Важното е, че пак имам твърда почва под краката си и ще мога да се отдам на четене, писане и да – и този блог ще го огрее.

Всъщност четенето и писането изобилстваха в изминалата година, макар и в по-строго професионален план. А именно, физиката бе ощастливена с плодовете на моя труд. Описах надълго и нашироко как измъчвах десетки парченца от един особен вид кристал – отчупвах горния им слой, загрявах ги, споявах им жички, за да им пускам ток... И всичко това даже заснемах под специален микроскоп, способен да разкрие следите от моето малтретиране  – успях да видя петънца и ивици от двете възможни форми на кристала (метал и изолатор)  с размери от порядъка на нанометри. Ако на някого това му звучи интересно и не му предизвиква главоболие, да заповяда на тази страница, където го описвам по-подробно (на английски обаче).

Надявам се сега да ме вините по-малко, че занемарих това местенце. Беше в името на науката, честна Нютонска! Ала по-наблюдателните от вас може би са установили, че и тук се спотайват новости. Наскоро направих редизайн на сайта и от Wordpress преминах на по-подходяща система. Постарах се да запазя цялостния облик – сега е по-изчистен и подреден, но все така леко старомоден и с прекрасните, рисувани на ръка илюстрации от Вики. Няма да изпазам в технически детайли, ако някой се интересува, да заповяда в коментарите – тъкмо ще ги тестваме. Сега е добър момент и да се абонирате по имейл, ако искате да получавате съобщения за нови публикации и новини от мен като цяло – просто използвайте кутийката на главната страница.

Какво да очаквате? В духа на новото старо двайсет, ще призова от отвъдното някои мои текстове, които, години след написването им, намирам за все още актуални. Разбира се, ще има и нови попълнения. Припомнете си любов и диференциална геометрия, или пък писателските експерименти тук, за да загреете.

А ако още не сте прочели и прословутите, единствените, смайващи „Спътници“, направете го в идните мрачни есенни дни и оставете оценка/отзив в Goodreads.Така ще помогнете на Чай и Теа в похода им срещу Империята, както и ще пощадите следващата партида кристали от хищните ми нокти и микроскопи. :) 

До нови срещи съвсем скоро!


Какви сайтове правим (и какво правят те с нас)

1 Ноември 2018

Говорихме си за хартията. Видяхме, че има множество успешни български електронни издания. Време е да разгледаме и кода, който задвижва онлайн проектите. Пресечните точки на уеб дизайна, изкуството и етиката стават все повече. (И нека да подминем бълбукащото блато на правата на интелектуална собственост, особено що се отнася до интернет.)

Понеже темата почти ме обсебва, ще упражня самоконтрол и ще се спра на три основни въпроса:

  • Добрите практики, които да насърчим при създаването и ползването на сайтове
  • Как сайт-романът „Спътници“ се вписва в концепцията
  • Независимост и децентрализиране

Какво се случва

Представете си случаен сайт (български или не), на който попадате. Кое от следните е вероятно да присъства на него?

  • Големи (*неоптимизирани) изображения или видео, които забавят зареждането
  • Други видими или не ресурси (шрифтове, библиотеки с код, реклами и т.н.), чието извикване води до забележимо забавяне
  • Съобщението за бисквитки и поверителност на данните, с което ще побързате да се съгласите, за да се махне (типичен пример за формална промяна, която не решава проблема)
  • Изскачащ формуляр за абонамент към сайта
  • Логата на Фейсбук, Туитър и др. като бутони за харесване и споделяне
  • Код (на Google Analytics или други подобни услуги) за следене на трафика
  • Споменах ли вече рекламите? (макар и в повечето случаи AdBlock да върши работа)
  • Друг шум, вариращ от едва-едва полезен до много вреден

И понеже живеем във времена, в които зле нарисувани, саркастични картинки струват колкото хиляда думи, имам и такава:

Комикс кафе и ненужни реклами

Към цялата публикация »


Литературните проекти в интернет – едно добро начало

25 Октомври 2018

След класическата тийнейджърска тирада за бунт срещу системата е време всичко пак да стане сапунени мехури и бонбони и да поговорим за някои добри, обещаващи проекти.

Общите приказки, които написах миналата седмица, важат още по-силно за жанровата литература, в частност фантастика и фентъзи. Това е тясна ниша с малко активно интересуващи се, които на всичкото отгоре са разделени на лагери. Или с такова впечатление оставам от дискусиите в интернет, без да познавам лично участващите.

Отново сякаш нещата отиват на зле, но имайте кураж! Всъщност това положение е довело до палитра от различни инициативи и гласове, до богат и шарен набор от проекти и общности – изненадващо, предвид скромните мащаби на фенството у нас. И макар да има трудности, добрите основи са положени и вярвам, че занапред ще се гради все по-високо върху тях.

Ето и няколко примера за български литературни проекти – обхващащи художествена проза, поезия и критика – с които съм запозната и които подкрепям. В бъдеще списъкът сигурно ще се разрасне, а и ви каня да го допълните с коментар по-долу. 🙂

Списания – „Сборище на трубадури“ и „Shadowdance”

Трудно е да опиша колко много са ми дали тези онлайн списания. Те са основните ми (и почти единствени) източници на български език за така любимите фантастика и фентъзи, и не само.

Сборище на трубадуриСборище на трубадури е „списание за фантастичното в невероятното и невероятното във всекидневното“, активно от осем години. За това време натрупва в архива си около осемстотин публикации – български и преводни разкази, поезия, рецензии, интервюта, новини. Почти от създаването си провежда и ежегодния конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян. Отличените разкази се публикуват на страниците на списанието, а вече има и издадена антология с наградените от първите пет години – „Машина за истории“.

Списание ShadowdanceShadowdance е „списание за фантастичното във всичките му форми и проявления“, съществуващо от над петнадесет години. Също с богата колекция от материали за литература, кино, комикси, игри. А и форматите са разнообразни – анализи, класации, интервюта, както и ежемесечните редакционни, които създават приятно усещане за връзка с читателите. Искам особено да похваля сравнително новите серии от тематични статии – жените във фантастиката, политическа и куиър фантастика, хорър (или по нашенски ужаси)… И серията за фантастичния фендъм, заради която няма смисъл да изреждам разни други проекти и общности – те са вече представени там. Вижте ги.

Открих тези две списания преди 3-4 години и още има много текстове из архивите им, които предстои да прочета. Но дори само от видяното до момента, съм силно впечатлена от развитието и стила им. Да не говорим за приноса им към активния литературен и фенски живот в България. Принос, станал възможен благодарение на доброволци, ентусиасти и дарители, от фенове за фенове. Ще се позволя да се самоцитирам: Потресаващо. Някой прави нещо, без да му плащат. При това го прави добре, професионално, в продължение на години. Просто страхотно!

И точно когато си мислех, че това е достатъчно да бъде светъл пример…

Към цялата публикация »


Хартията като филтър, символ и лукс

18 Октомври 2018

Или кой би чел книги в интернет, като има толкова много „истински“ книги

Векове наред хартията е била необходимост за книгоиздаването и допреди петдесетина години дори не е имала алтернативи. За щастие или не, живеем в интересни времена на бързи промени и самото понятие за книга започва да придобива и друг смисъл. Но въпреки че електронните книги навлязоха на масовия пазар, делът им за момента е малък (особено извън англоезичната част на света) и не може да става и дума, че са изместили хартията.

В опит да обясня подхода си към публикуването на „Спътници“, ще започна от разни общи положения и ще ги свържа с конкретни ситуации в България – поне тези, попаднали в моя кръгозор.

 

Хартията като филтър

Физикът в мен не ми дава да не вметна, че хартията буквално може да се използва като полупропусклив филтър за терахерцово лъчение или – колко неочаквано! – като филтър за кафе. Досещате се, че не това имам предвид, но идеята за филтрирането си е все същата: пускане на някои (желани, избрани) компоненти и блокиране на други.

С изключение на САЩ, където самопубликуването набира сили, все още често се отнасяме с недоверие и пренебрежение към автори, които нямат хартиена книга от издателство – ако въобще някой е чувал за тях. Бих казала, че печатното издание е еквивалент на диплома от университет – самото му съществуване означава, че си положил труд, изпълнил си критериите и си одобрен от експертите в областта. Издателствата са естественият филтър за книгите, които заслужават да съществуват, или поне така изглежда.

Към цялата публикация »


Cover Image

Слагайте чая, сипвайте водата – „Спътници“ идва!

12 Октомври 2018

Най-сетне мога да обявя, че фентъзи романът „Спътници“ ще бъде публикуван онлайн и ще можете да го прочетете. Очаквайте го след около месец, в някой мрачен ноемврийски ден – и дано ви донесе светлина и топлина през зимните месеци. 🙂

Малко история

Точно преди три години, отново през ноември, за пръв път „Спътници“ получи публично представяне и оценка, а написването на първата чернова пък започна около три години по-рано.

През тези шест години – от първите думи до готовността за публикация – работих над текста на етапи, шлайфах и полирах, но се стараех да запазя възможно най-много първоначалния заряд на написаното. Пренаписването би довело до изцяло друга книга, а заложените идеи поначало целях да бъдат развити в още разкази и романи, така че „Спътници“ си остава добро въведение в този свят – едно завършено приключение, с потенциал за продължения или предистории.

Какво да очаквате?

Целият роман ще бъде свободно достъпен в специален сайт, с всяка глава на отделна страница, с илюстрации и съдържание. Ще можете да го четете от всяко устройство с достъп до интернет.

Защо избрах този начин на публикуване и защо да изберете да прочетете точно тази книга?

Освен да работя по текста и по сайта, за тези години събрах и впечатления за книгоиздаването, за опита на други автори, и за литературната сцена като цяло. Изградих си (поне отчасти) мнения по противоречиви теми като самоиздаването и книгата като продукт. А интернет технологиите и изборите, които правим с тях и за тях, открай време ме вълнуват.

Затова на многото въпроси „защо“ ще се опитам да отговоря обосновано в предстоящи блог писания:

Ако тези теми са близки и до вас, дръжте под око блога. Освен това ще има още една-две изненади, свързани с романа, така че месецът на чакане да мине малко по-бързо. 🙂


Goodreads

Спътници Спътници
reviews: 2
ratings: 3 (avg rating 4.33)