Героят понякога си ти – фентъзи във второ лице

Започваш да четеш новата блог публикация в “Спътници”. Ръката ти е на мишката или държи телефона, пръстите са готови да плъзнат страницата надолу. Не бързай. Нека всяко изречение се разпростре на екрана за максимално удобство на очите ти. А може би си от онези хора, които пресичат на червено, тичат по ескалаторите и четат по диагонал?

Е, все пак намираш ценен отрязък свободно време и решаваш да го посветиш на текста. Изправи гръб. Отдалечи се малко от екрана, много се взираш. Така. Не обръщай внимание на останалите табове и програми, дори някой да ти пише точно сега. Малко е странно да четеш за себе си в момента, но се сещаш за любимите си книги-игри, в които ти си главно действащо лице. Какво друго… Разни досадни реклами пробягват из паметта ти. Също и спомени  за онзи тип книги, които обещават да те научат на нещо или да те посветят в тайните на битието, известни само на автора им. Може пък в многоцветна, задимена шатра една беззъба и прегърбена врачка да ти разкрие цвета на косата и ръста на непознат, когото предстои да срещнеш.

Но не, тази публикация е различна. Забелязваш липсата на шатра, бутон за купуване на нещо си или призив да хвърляш зарове и да продължаваш на съвсем друга страница. Вече усещаш какво се случва. В зависимост от настроението и литературния ти опит, идеята вече те е завладяла, или ти е позната, или пък предизвиква известен дискомфорт в мозъка ти. Продължаваш, за да прочетеш първия пример за фентъзи във второ лице.

списание clarkesworld, разказ второ лице, фентъзи1. The Apartment Dweller’s Bestiary (Kij Johnson)

Разказът е по-скоро сбор от фрагменти и е много любопитен. Оформен е като справочник за различни фантастични същества, обитаващи апартаментите на хората. Във всяко парче “ти” си различен човек, с различен живот, а твоето домашно същество успява да извади наяве вътрешния ти свят. Освен това, зверчетата хем са описани реалистично и с усет към детайла, хем достатъчно свободно, така че сам да си представиш точно как изглеждат. Краят пък преобръща нещата и те хвърля в размисли. Струва ти се интересно, затова прочиташ разказа в списанието. А докато си там, разглеждаш и целия стотен брой и откриваш, че доста го бива.

Списание Tor, разказ второ лице, фентъзи2. The Language of Knives (Haralambi Markov)

Този по-стандартен като форма разказ можеше да бъде написан и в първо, и в трето лице, мислиш си. Ала второто лице не е самоцелно и изпълнява поне две функции – едната е по-скоро сюжетна и се заиграва с очакванията ти, а другата е на ниво език и внушение. Потапяш се непосредствено в тази извънземна обстановка и успяваш да преживееш една мрачна, изчанчена, емоционална история. Така че текстът си заслужава. И не само защото е писан от българин и публикуван в Tor.com. Отиваш на сайта и се зачиташ, за да провериш дали е така…

If on a winter's night a traveler, Italo Calvino, второ лице3. If on a Winter’s Night a Traveler (Italo Calvino)

Видяното до момента ти допада, затова куражлийски пристъпваш към последния пример. Той вече е изпитание за смелостта ти като читател – не е разказ, а цял роман. И не е фентъзи, а… Всъщност не знаеш какъв жанр е това чудо, защото в него са събрани много повествования от всякакви жанрове. Но главният герой си оставаш ти, Читателю, както и ти, Читателко. Сблъскваш се с издателски грешки, апокрифни романи и тайнствени автори, мъртви езици и живи преводи… Въвличат те в оплетена литературна мистерия, редом с откъсите, които все не успяваш да дочетеш, но пък ги обсъждаш с хората около теб. Всичко е много метачитателско, експериментално и лудо, но за разлика от други такива книги, си остава увлекателно и леещо се при четене. Дори да не ти харесва съвсем, няма как да не се впечатлиш от амбициозната идея и да не оцениш реализацията ѝ, и то без да си литературен специалист. Защото в основата стои любовта към четенето, а тя ти  е много позната, нали?

Какви са твоите примери за успешни текстове във второ лице? Харесва ли ти, или се чувстваш като кукла на конци?

avatar
  Абонамент  
Уведоми ме за