Думи и картини – „Преписвач“

Продължавам рубриката с кратък разказ и подхождаща му картина. Този път настроението е сюрреалистично…


rene magritte

La reproduction interdite от Рене Магрит, 1937

Помня това защото беше толкова унизително. Бяхме на шест или седем години състезавахме се кой ще построи най-високата пясъчна кула и аз питах Гришо. Питах го какво ще стане ако изгребем целия пясък и той каза че ще стигнем до центъра на Земята. После го питах какво ще стане ако не се оженя и той ме скастри недей да говориш глупости всички се женят.

И той наистина го стори. Павлина пръстен в шампанското една юлска вечер меден месец във Венеция след година първи син. Гришо винаги правеше всичко както трябва. Не боледуваше често работеше здравата караше добра кола и носеше ризи. Нали знаете има и такива хора. Аз пък реших да разбера какво ще стане ако не се оженя.

Това вървеше ръка за ръка с друго проучване какво ще стане ако не се бръсна. Постепенно прибавих и още експерименти към списъка си. Какво ще стане ако уча какво ще стане ако не уча какво ще стане ако изляза от виртуалната реалност какво ще стане ако задигна някой ховъркрафт какво ще стане ако наторя доматите. Какво ще стане ако беше новото мото в живота ми бях любопитен. Резултатът за различните хора навярно е различен но на мен не ми провървя. Опитите завършиха метафорично или буквално с това което се случваше когато синът на Гришо преядеше.

Наскоро мама ми зададе странен въпрос какво се обърка Григоре. Спокойно ѝ обясних че нищо не се е объркало защото не е имало какво да се обърка. Скарахме се малко и преди да тресне холофона ми извика вземи да объркаш нещо.

И аз се обърнах към единствения човек който разбираше нещо от тоя живот Гришо. Само че все беше в командировка или зает със семейството си. Нямаше време за пясъчника вече. Затова се разходих сам и стигнах до градинката от нашето детство. Беше празна защото децата сега също нямат време за пясъчника нали са на мисия да открият киборга в себе си. Седнах на грапавите дюни и загребах шепа сивеещи малки силициеви отломки. Оставих ги да се изплъзнат през пръстите ми чувството беше приятно направих го пак и пак.

През всичките тези години ме държеше мисълта че в онзи ден аз построих най-високата кула. Аз а не Гришо. Приех го за знак от съдбата явно наистина е било така. Изведнъж нещо стана почнах да ровя копаех дупка исках да изгреба целия пясък. Затворих очи но все пак виждах виждах как Павлина ме целува виждах излитащи автолети виждах въглеродните нанотръби проекта от трийсет и пета аварията две години по-късно безчет цифри без смисъл се блъскаха в черепа ми. Спрях да копая и отворих очи пред мен зееше центърът на Земята и тази гледка беше достатъчна за да осмисли живота ми.

Започни дискусията

Уведоми ме за
avatar
wpDiscuz