Какво прави един физик, докато е настинал

Хайде за разнообразие малко по-лична публикация… От седмица ме мъчи настинка. Много други познати имаха същото оплакване, така че това е за вас, подсмърчащи хора, дори и да не сте физици.

Всъщност има ли значение какъв е настиналият? Случва му се едно и също – поти се с температура, кашля, цепи го главата… И каквото и да е отношението му към синусите в математиката, в този момент кълне синусите под лицето си.

Е, ако основната ни грижа в момента е настинката, това по-скоро трябва да ни радва. На мен даже ми е интересно да видя къде ще ме отведе мозъкът ми, докато съм в това състояние на лимбо в очакване на оздравяването. Нали се сещате – онзи период, в който сте твърде добре, за да лежите по цял ден, но не и достатъчно добре, за да си живеете на пълни обороти. Събрах част от хрумките и заниманията, които ме разсейваха по това време, в тази хаотична компилация.

1. Колко би ни струвало да се захранваме с електроенергия, вместо с храна?

Първоначалната ми чуденка колко допълнителна енергия ползва тялото ми, за да повиши температурата ми, прерасна в този въпрос. След бързи справки и сметки, получих отговор, който ме учуди.

Искате ли да проверите? Спретнах един калкулатор набързо. Въведете масата си в килограми и натиснете бутона „равно“. За да пробвате пак, изчистете резултата с бутона „с“.

лв.

Това е цената да живеете от електроенергия едно денонощие. Отчетена е и нощната тарифа. На бас, че колкото и да тежите, пак ще ви излиза много по-изгодно от храната! Ама пък храната е вкусна, да му се не види…

Ето и повече за самата сметка. Взимаме масата и я умножаваме по 0,02. Резултатът е енергията, която използва средностатистическият човек, за да се поддържа жив в продължение на една минута, в килокалории [1]. Умножаваме по 60 и по 24, така става за денонощие. После още едно умножаване по 4,184 за преминаване от килокалории в килоджаули. Разделяме на 1000 за мегаджаули и още на 3,6 за киловатчаса [2] и така най-сетне имаме енергията, която ви поддържа живи за едно денонощие, в kWh. Оттам е лесно да умножим по средната цена на електроенергията за kWh в България.

Естествено, ако сте млади и физически активни, ви е нужна повече енергия и ще плащате малко повече. Но пак, едва ли ще бъде по-скъпо от пица за левче (изчезнал вече вид, поне в София).

Първо си казах – бре, че евтино, ясно защо робството е просъществувало толкова дълго. Доста сбъркана реакция… Ама бях болна, не се брои. В действителност това ни показва колко неефективни са хората да вършат дейности, които биха могли да се извършват от уреди и роботи. При средна механична мощност от 100 вата за час [3], човек трябва да работи безспирно 10 часа, за да произведе 1 kWh, който струва… към 18 стотинки. Тоест, ако имате 18 стотинки в джоба или портфейла си, може да гледате на тях и като на 10 часа робски труд. Епично! Или по-скоро тъжно?… Да не забравяме, че има места по света, където електроенергията е многократно по-скъпа. Още мисли по въпроса има тук [4].

2. Сглобяване на соларно самолетче

Да ви представя моята ескадрила:

eskadrila

В тези дни на носни кърпи и литри ментов чай реших да сглобя още една птица – моноплан от дърво и с витло, задвижвано от малка соларна клетка. Ето го в действие, захранван от зелен лазер, но и пряка слънчева/лампова светлина върши чудесна работа:

samoletche-small

Това забавно ново попълнение в ятото ми ме подсети да споделя пионерите в авиацията от Solar Impulse. Техният изумителен самолет хвърчи не с гориво, а с 17 248 соларни клетки, при това е първият, който го прави денем и нощем. Енергията се запасява в литиево-полимерни батерии, които съставят една четвърт от масата на крилатата машина. Самолетът е с тежестта на фамилна кола, мощността на мотоциклет и побира един юначен пилот в специалната си кабина.

Двамата пилоти и водачи в проекта Bertrand Piccard и André Borschberg се редуват да правят полети с времетраене от десет часа до няколко дена. Целта им е да направят околосветско пътешествие, за да демонстрират, че е възможно бъдеще с алтернативни източници на енергия. През юни миналата година Borschberg прелита от Нагоя, Япония над Тихия океан до Калаелоа, Хаваи за 117 часа и 52 минути. Това е нов световен рекорд за разстояние и продължителност в соларната авиация, както и за най-дългия соло полет изобщо. Подробна информация и снимки има на сайта, разгледайте – наистина е смайващо.

3. Четене на фантастични книжки

Няма как да минем и без малко от добрите стари букви върху хартия. Четенето е стандартно занимание по време на заболяване, особено предвид че иначе рядко има възможност за целодневни книжни маратони. Друг позабравен ритуал беше борбата ми с Dragon Slayer кампанията от Heroes III. При нормални обстоятелства ме нервираше, но ако бях болна, ставаше някак много разсейваща и успокояваща… Та, книгите.

knigi

Първата внесе ведрост в сополено-главоболната ситуация. Втората беше нещо съвсем различно и ми даде още мисловни лабиринти, в които да се лутам. Третата все още я чета и по всичко личи, че ще ми даде дори повече мат’рял от другите две, ала сравнението в случая е неуместно, да. Препоръчвам ги и трите! Пък макар и за всяка да си има уговорките…

Е, това беше моята настинка в текст до хиляда думи. Май звучи като ваканция, и донякъде наистина беше. Вече пооздравях, рутината продължава със своите сенчести коварства, сфинксови загадки, хорски абсурди и драконови победи. Но ще ми бъде интересно да чуя кой как се бори с хремата, какви мисли му щукват междувременно, има ли си ритуали за лекуване… И естествено – какъв чай пиете редом с всичко това?

FacebookTwitterGoogle+EmailPrintFriendly
Подредба:   най-нови | най-стари | най-гласувани
Deyan
Читател

В този ред на мисли какво ли е механичното КПД на един средностатистически човек? 20%? А иначе, настинката най-хубаво я боря със сън – точно тогава са се случвали най-вдъхновяващите ми сънища 🙂 В останалото време, произволно драскане върху гланцова хартия или нареждане на стар пъзел, който си зарязал някога също е добро занимание.

wpDiscuz