Какви сайтове правим (и какво правят те с нас)

Говорихме си за хартията. Видяхме, че има множество успешни български електронни издания. Време е да разгледаме и кода, който задвижва онлайн проектите. Пресечните точки на уеб дизайна, изкуството и етиката стават все повече. (И нека да подминем бълбукащото блато на правата на интелектуална собственост, особено що се отнася до интернет.)

Понеже темата почти ме обсебва, ще упражня самоконтрол и ще се спра на три основни въпроса:

  • Добрите практики, които да насърчим при създаването и ползването на сайтове
  • Как сайт-романът „Спътници“ се вписва в концепцията
  • Независимост и децентрализиране

Какво се случва

Представете си случаен сайт (български или не), на който попадате. Кое от следните е вероятно да присъства на него?

  • Големи (*неоптимизирани) изображения или видео, които забавят зареждането
  • Други видими или не ресурси (шрифтове, библиотеки с код, реклами и т.н.), чието извикване води до забележимо забавяне
  • Съобщението за бисквитки и поверителност на данните, с което ще побързате да се съгласите, за да се махне (типичен пример за формална промяна, която не решава проблема)
  • Изскачащ формуляр за абонамент към сайта
  • Логата на Фейсбук, Туитър и др. като бутони за харесване и споделяне
  • Код (на Google Analytics или други подобни услуги) за следене на трафика
  • Споменах ли вече рекламите? (макар и в повечето случаи AdBlock да върши работа)
  • Друг шум, вариращ от едва-едва полезен до много вреден

И понеже живеем във времена, в които зле нарисувани, саркастични картинки струват колкото хиляда думи, имам и такава:


Към цялата публикация »

Литературните проекти в интернет – едно добро начало

След класическата тийнейджърска тирада за бунт срещу системата е време всичко пак да стане сапунени мехури и бонбони и да поговорим за някои добри, обещаващи проекти.

Общите приказки, които написах миналата седмица, важат още по-силно за жанровата литература, в частност фантастика и фентъзи. Това е тясна ниша с малко активно интересуващи се, които на всичкото отгоре са разделени на лагери. Или с такова впечатление оставам от дискусиите в интернет, без да познавам лично участващите.

Отново сякаш нещата отиват на зле, но имайте кураж! Всъщност това положение е довело до палитра от различни инициативи и гласове, до богат и шарен набор от проекти и общности – изненадващо, предвид скромните мащаби на фенството у нас. И макар да има трудности, добрите основи са положени и вярвам, че занапред ще се гради все по-високо върху тях.

Ето и няколко примера за български литературни проекти – обхващащи художествена проза, поезия и критика – с които съм запозната и които подкрепям. В бъдеще списъкът сигурно ще се разрасне, а и ви каня да го допълните с коментар по-долу. 🙂

 

Списания – „Сборище на трубадури“ и „Shadowdance”

Трудно е да опиша колко много са ми дали тези онлайн списания. Те са основните ми (и почти единствени) източници на български език за така любимите фантастика и фентъзи, и не само.

trubadurСборище на трубадури е „списание за фантастичното в невероятното и невероятното във всекидневното“, активно от осем години. За това време натрупва в архива си около осемстотин публикации – български и преводни разкази, поезия, рецензии, интервюта, новини. Почти от създаването си провежда и ежегодния конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян. Отличените разкази се публикуват на страниците на списанието, а вече има и издадена антология с наградените от първите пет години – „Машина за истории“.

ShadowdanceShadowdance е „списание за фантастичното във всичките му форми и проявления“, съществуващо от над петнадесет години. Също с богата колекция от материали за литература, кино, комикси, игри. А и форматите са разнообразни – анализи, класации, интервюта, както и ежемесечните редакционни, които създават приятно усещане за връзка с читателите. Искам особено да похваля сравнително новите серии от тематични статии – жените във фантастиката, политическа и куиър фантастика, хорър (или по нашенски ужаси)… И серията за фантастичния фендъм, заради която няма смисъл да изреждам разни други проекти и общности – те са вече представени там. Вижте ги.

Открих тези две списания преди 3-4 години и още има много текстове из архивите им, които предстои да прочета. Но дори само от видяното до момента, съм силно впечатлена от развитието и стила им. Да не говорим за приноса им към активния литературен и фенски живот в България. Принос, станал възможен благодарение на доброволци, ентусиасти и дарители, от фенове за фенове. Ще се позволя да се самоцитирам: Потресаващо. Някой прави нещо, без да му плащат. При това го прави добре, професионално, в продължение на години. Просто страхотно!

И точно когато си мислех, че това е достатъчно да бъде светъл пример…
Към цялата публикация »

Хартията като филтър, символ и лукс

Или кой би чел книги в интернет, като има толкова много „истински“ книги

Векове наред хартията е била необходимост за книгоиздаването и допреди петдесетина години дори не е имала алтернативи. За щастие или не, живеем в интересни времена на бързи промени и самото понятие за книга започва да придобива и друг смисъл. Но въпреки че електронните книги навлязоха на масовия пазар, делът им за момента е малък (особено извън англоезичната част на света) и не може да става и дума, че са изместили хартията.

В опит да обясня подхода си към публикуването на „Спътници“, ще започна от разни общи положения и ще ги свържа с конкретни ситуации в България – поне тези, попаднали в моя кръгозор.

 

Хартията като филтър

Физикът в мен не ми дава да не вметна, че хартията буквално може да се използва като полупропусклив филтър за терахерцово лъчение или – колко неочаквано! – като филтър за кафе. Досещате се, че не това имам предвид, но идеята за филтрирането си е все същата: пускане на някои (желани, избрани) компоненти и блокиране на други.

С изключение на САЩ, където самопубликуването набира сили, все още често се отнасяме с недоверие и пренебрежение към автори, които нямат хартиена книга от издателство – ако въобще някой е чувал за тях. Бих казала, че печатното издание е еквивалент на диплома от университет – самото му съществуване означава, че си положил труд, изпълнил си критериите и си одобрен от експертите в областта. Издателствата са естественият филтър за книгите, които заслужават да съществуват, или поне така изглежда.
Към цялата публикация »

Слагайте чая, сипвайте водата – „Спътници“ идва!

Най-сетне мога да обявя, че фентъзи романът „Спътници“ ще бъде публикуван онлайн и ще можете да го прочетете. Очаквайте го след около месец, в някой мрачен ноемврийски ден – и дано ви донесе светлина и топлина през зимните месеци. 🙂

Малко история

Точно преди три години, отново през ноември, за пръв път „Спътници“ получи публично представяне и оценка, а написването на първата чернова пък започна около три години по-рано.

През тези шест години – от първите думи до готовността за публикация – работих над текста на етапи, шлайфах и полирах, но се стараех да запазя възможно най-много първоначалния заряд на написаното. Пренаписването би довело до изцяло друга книга, а заложените идеи поначало целях да бъдат развити в още разкази и романи, така че „Спътници“ си остава добро въведение в този свят – едно завършено приключение, с потенциал за продължения или предистории.

Какво да очаквате?

Целият роман ще бъде свободно достъпен в специален сайт, с всяка глава на отделна страница, с илюстрации и съдържание. Ще можете да го четете от всяко устройство с достъп до интернет.

Защо избрах този начин на публикуване и защо да изберете да прочетете точно тази книга?

Освен да работя по текста и по сайта, за тези години събрах и впечатления за книгоиздаването, за опита на други автори, и за литературната сцена като цяло. Изградих си (поне отчасти) мнения по противоречиви теми като самоиздаването и книгата като продукт. А интернет технологиите и изборите, които правим с тях и за тях, открай време ме вълнуват.

Затова на многото въпроси „защо“ ще се опитам да отговоря обосновано в предстоящи блог писания:

Ако тези теми са близки и до вас, дръжте под око блога. Освен това ще има още една-две изненади, свързани с романа, така че месецът на чакане да мине малко по-бързо. 🙂

Поетичен декември – “Любов и диференциална геометрия”

Лого на ЛДГ

Преплитане на поезия, графика и уеб дизайн е новият ми експеримент, който ще стигне до вас на специални дати през декември.


Редакция от 01.12.17
Вече можете да прочетете дигиталната книжка на адрес ldg.sputnici.com


Тези от вас, които наминават да четат тук, заслужават първи да научат повече за идеята. 🙂

Навремето Станислав Лем написал стихотворение на име “Любов и тензорна алгебра”. Романтичното послание е скрито зад тежка артилерия от математически термини. Но макар и с изказ, недостъпен за мнозина, стихотворението има своето си обаяние.

Преди това самият Максуел е изразявал физичните си прозрения и е остроумничел под формата на стихове. А съвсем съвременно и на родна почва, поезията на Георги Гаврилов (също физик по образование) съчетава по нетривиален начин мистериите на вселената и човека.

През последните близо три години и аз събирах впечатления и ги изразявах в непрозаичен формат. Много от тях са в общата рамка на физиката, фантастичното, дигиталното и душевното. Затова и подхожда да сложа с намигване заглавието “Любов и диференциална геометрия”. Но нека то не ви притеснява – по-голямата част от писанията са подходящи и за лаици в математиката.

Вдъхновена и окуражена от поезията на горните трима господа, реших да споделя своите експерименти. Но как? Най-много им отива да имат дигитален облик – да живеят в Интернет (тоест при хората), да придобият още един слой смисъл и да се разглеждат в контекста на тематиката си.

И ето че така създадох сайт – дигитална стихосбирка, където думите си съжителстват с илюстрации, шрифтове и код. Както май стана ясно, обичам да задълбавам в концепции, така че логото/заглавната илюстрация представлява две спирали на Фибоначи, формиращи сърце.

Лого на ЛДГ

А кога ще можете да я прочетете? Като ще е Фибоначи, да е рошав – страниците ще излизат поетапно през декември, на датите от редицата на Фибоначи (1, 1, 2, 3, 5,…).

Това е от мен засега. Можете да следите за нови поеми на сайта на ЛДГ, който ще споделя малко преди 1-ви декември. Също и на Фейсбук страницата или като се запишете за абонамент по имейл към блога ми тук.

Запретнете ръкави, нагласете предпазните лабораторни очила и нека заедно се впуснем, след самотния октомври и мустакатия ноември, в един уютен и поетичен декември!

За конкурса, за разказите, за бъдещето

Награждаване Агоп Мелконян 2017

В света на конкурсите явно ми е отредено трето място. След като Спътници грабна приз във формата на три, щастливото число ме навести и в конкурса Агоп Мелконян 2017. Ако още не сте прочели „Седемте прераждания на Тамлин”, направете го сега, защото след малко ще издам подробности за него: ето я публикацията в Сборище на трубадури. В списанието ще намерите и списък с всички отличени разкази, за да се запознаете и с тях.

Награждаването се проведе преди една седмица в Столична библиотека. Нямаше как да присъствам, но имах представител – Вики, илюстраторката на Спътници. И въпреки че тя се справи чудесно, ми се иска с малко закъснение да се включа в дискусията.

Награждаване Агоп Мелконян 2017

Награждаване Агоп Мелконян 2017. Снимка: Петър Тушков

За разказа

Идеята дойде внезапно и се оформи бързо, но както често се случва при мен, имах за подпора много мисли и вдъхновения, събирани преди това. Според програмата съм работила с текстовия файл общо 14 часа; по мои спомени всичко се случи за два дена интензивно писане и мислене с резултат 1480 думи. Това е различно от подхода ми към по-дълги текстове, при които изписаните думи на ден са повече, но накрая е нужно и повече време за редакция.

В главата ми основата бе теорията на Ериксон за осемте етапа в развитието на човека, която обединих и с небезизвестния монолог на Жак за живота в седем действия от „Както ви харесва”. Хрумна ми да съпоставя на всяка от тези човешки фази по една фаза от развитието на странен организъм. И в този кратък формат да обхвана целия жизнен цикъл на един от тези организми.

Мисля си, че би било интересно за читателя да намери съответствията между случващото се в текста и в нашите животи. Това беше и другото предизвикателство – да изградя нов, чужд свят, който хем да бъде усетен от сетивата като истински, хем да носи скрития си смисъл. Баланс между осезаемост и метафоричност, който се надявам да съм постигнала.

Мога да пиша още – за трансформацията, за шотландската балада за Там Лин, за това как грешни вярвания се предават от поколение на поколение, за това как любовта ни променя. Ще се радвам обаче всичко това, а може би и още, читателите сами да открият.
Към цялата публикация »

“Загриженост за природата”

Загриженост за природата

Фрагмент от един ден и ден от един живот – кратък разказ за разделното събиране на спомени


Седях си зад касата, когато звънчето на вратата издрънча. В магазина влезе една най-обикновена дама.

– Извинете, може ли да ползвам кофата за боклук? От колко време вървя по улиците и няма ли, няма контейнер.

– Ама разбира се, заповядайте – посочвам кошчето, облицовано отвътре с черна торба.

– Благодаря. Имам много за изхвърляне.

Продължих да я наблюдавам. С внимателен жест взе с ръка дъвката от устата си и я пусна в кофата. После бръкна в джобовете си и започна да вади. Опаковка от вафли, които не произвеждаха вече. Една счупена ролкова кънка, ученически бележник, флакон от боя за коса. Надупчен и набримчен чорапогащник. Разни договори, речници. Билети за кино, снимки на влюбена двойка. Множество незаченати яйцеклетки и един-два неродени ембриона. Кутийка от годежен пръстен, няколко въздишки, мустаците на баща ѝ и строгите му вежди.

Рецепти за скъпи лекарства, използвани лепенки за порязвания, носни кърпи. Касови бележки дълги колкото Дунава. Виза и самолетни билети за Ню Йорк с дата на излитане отпреди години. Валма котешка козина и паяжини. Празно патронче ром, с две-три самотни нощи, затворени вътре. Брошката от баба ѝ. Акт за неправилно паркиране; думите от една подигравка, която помнеше от дете. Часът при фризьорката, филтър на прахосмукачка, изгорял бушон. Недоядена вечеря, сутрешно гадене, гледката на луната на фона на онази песен, календарче. Такива ми ти работи. Накрая захвърли и пакетчето с оставащите дъвки, навярно по погрешка. Не казах нищо.

– Благодаря. Сега се чувствам много по-добре – рече и се запъти към вратата. Щом хвана дръжката ѝ, застина, без да излезе. Отново се обърна към мен някак носталгично.

– Извинете, дали знаете… Тези боклуци дали ги рециклират?

Вдигам рамене.

– Не знам, госпожо. На теория би трябвало, на практика – едва ли.

– Така си и мислех – въздъхна.

След миг вратата се хлопна зад нея под акомпанимента на звънчето.

Загриженост за природата

За научно издържаните фентъзи и фантастика

Графика, посветена на science in sciece fiction, препоръчани четива и опит да се намери равновесието между закони и фантазия:

Фентъзи и фантастика отвъд законите на физиката

Още: Брандън Сандерсън гостува в София на 28. 03. по покана на Студио Арт Лайн!

Източници / препоръчани четива от графиката:

  1. Wizards, Aliens, and Starships: Physics and Math in Fantasy and Science Fiction, Charles L. Adler, Princeton U. Press, 2014.
  2. The Creation of Imaginary Worlds: The World Builder’s Handbook and Pocket Companion, Poul Anderson, 1974.
  3. Закон за яркостта — графика от ifa.hawaii.edu.
  4. Слънчев спектър във видимата област от solar-center.stanford.edu.
  5. Списък с препоръчани разкази и романи на Тихоокеанското астрономическо общество.
  6. Sanderson’s First Law — есе от Брандън Сандерсън за магическите системи.

Плетки от астрономия и литература

Литературата е упражнение по фантазия, а на думи звездите са близо!

Днес ще ви представя сбор от любопитности, обединяващи литературата и астрономията. Нас, хората, още от древността ни влече онова отвъд. И въпреки огромното разнообразие от теми и мотиви, изследвани от авторите през вековете, космосът си остава вечната неоткрита територия.

През последните десетилетия космосът вече не е само пространство на блянове и наблюдения отдалеч – все повече машинни (и дори човешки) пратеници изследват двора около нашата планетарна къща. Докато чакаме техните истории, нека продължаваме с нашите – фантастични, чудати, неземни сюжети и герои!

Първата научна фантастика

Предците на модерното фентъзи – митовете, легендите и приказките, съществуват откакто има хора на Земята. С научната фантастика е по-сложно, но ако питате Карл Сейгън или Азимов, то първият труд в този жанр е Somnium на Кеплер от 1608 г. В него великият астроном пише за жена от Исландия с вещерски способности. Тя призовава демон, който ѝ разказва за далечния остров Левания (нашата Луна). Според демона съществува проход между Земята и Левания и когато той е отворен, демоните могат да пренасят хора на острова.

Somium Кеплер

Източник: somniumproject.wordpress.com


Към цялата публикация »

Есенно завръщане на фантастичното

Задават се уютни дни на горещи чаши и разлистени книги.

Здравейте, приключенци! Навярно вече сте позабравили за това малко кътче в необятната Мрежа. Е, с радост съобщавам, че отново съм на пост и ще ви предлагам по нещо за четене в идните студени месеци.

Първо обаче искам да ви представя Касис, дъщерята на императора:

kasis-site

Тя покорява сърцата на поданиците с изящество и талант, съвестно изпълнявайки ролята си на идол, но това е на път да се промени. Как? Ще прочетете в “Спътници”, и то съвсем скоро.

Към цялата публикация »