За конкурса, за разказите, за бъдещето

Награждаване Агоп Мелконян 2017

В света на конкурсите явно ми е отредено трето място. След като Спътници грабна приз във формата на три, щастливото число ме навести и в конкурса Агоп Мелконян 2017. Ако още не сте прочели „Седемте прераждания на Тамлин”, направете го сега, защото след малко ще издам подробности за него: ето я публикацията в Сборище на трубадури. В списанието ще намерите и списък с всички отличени разкази, за да се запознаете и с тях.

Награждаването се проведе преди една седмица в Столична библиотека. Нямаше как да присъствам, но имах представител – Вики, илюстраторката на Спътници. И въпреки че тя се справи чудесно, ми се иска с малко закъснение да се включа в дискусията.

Награждаване Агоп Мелконян 2017

Награждаване Агоп Мелконян 2017. Снимка: Петър Тушков

За разказа

Идеята дойде внезапно и се оформи бързо, но както често се случва при мен, имах за подпора много мисли и вдъхновения, събирани преди това. Според програмата съм работила с текстовия файл общо 14 часа; по мои спомени всичко се случи за два дена интензивно писане и мислене с резултат 1480 думи. Това е различно от подхода ми към по-дълги текстове, при които изписаните думи на ден са повече, но накрая е нужно и повече време за редакция.

В главата ми основата бе теорията на Ериксон за осемте етапа в развитието на човека, която обединих и с небезизвестния монолог на Жак за живота в седем действия от „Както ви харесва”. Хрумна ми да съпоставя на всяка от тези човешки фази по една фаза от развитието на странен организъм. И в този кратък формат да обхвана целия жизнен цикъл на един от тези организми.

Мисля си, че би било интересно за читателя да намери съответствията между случващото се в текста и в нашите животи. Това беше и другото предизвикателство – да изградя нов, чужд свят, който хем да бъде усетен от сетивата като истински, хем да носи скрития си смисъл. Баланс между осезаемост и метафоричност, който се надявам да съм постигнала.

Мога да пиша още – за трансформацията, за шотландската балада за Там Лин, за това как грешни вярвания се предават от поколение на поколение, за това как любовта ни променя. Ще се радвам обаче всичко това, а може би и още, читателите сами да открият.
Към цялата публикация »

„Загриженост за природата“

Загриженост за природата

Фрагмент от един ден и ден от един живот – кратък разказ за разделното събиране на спомени


Седях си зад касата, когато звънчето на вратата издрънча. В магазина влезе една най-обикновена дама.

– Извинете, може ли да ползвам кофата за боклук? От колко време вървя по улиците и няма ли, няма контейнер.

– Ама разбира се, заповядайте – посочвам кошчето, облицовано отвътре с черна торба.

– Благодаря. Имам много за изхвърляне.

Продължих да я наблюдавам. С внимателен жест взе с ръка дъвката от устата си и я пусна в кофата. После бръкна в джобовете си и започна да вади. Опаковка от вафли, които не произвеждаха вече. Една счупена ролкова кънка, ученически бележник, флакон от боя за коса. Надупчен и набримчен чорапогащник. Разни договори, речници. Билети за кино, снимки на влюбена двойка. Множество незаченати яйцеклетки и един-два неродени ембриона. Кутийка от годежен пръстен, няколко въздишки, мустаците на баща ѝ и строгите му вежди.

Рецепти за скъпи лекарства, използвани лепенки за порязвания, носни кърпи. Касови бележки дълги колкото Дунава. Виза и самолетни билети за Ню Йорк с дата на излитане отпреди години. Валма котешка козина и паяжини. Празно патронче ром, с две-три самотни нощи, затворени вътре. Брошката от баба ѝ. Акт за неправилно паркиране; думите от една подигравка, която помнеше от дете. Часът при фризьорката, филтър на прахосмукачка, изгорял бушон. Недоядена вечеря, сутрешно гадене, гледката на луната на фона на онази песен, календарче. Такива ми ти работи. Накрая захвърли и пакетчето с оставащите дъвки, навярно по погрешка. Не казах нищо.

– Благодаря. Сега се чувствам много по-добре – рече и се запъти към вратата. Щом хвана дръжката ѝ, застина, без да излезе. Отново се обърна към мен някак носталгично.

– Извинете, дали знаете… Тези боклуци дали ги рециклират?

Вдигам рамене.

– Не знам, госпожо. На теория би трябвало, на практика – едва ли.

– Така си и мислех – въздъхна.

След миг вратата се хлопна зад нея под акомпанимента на звънчето.

Загриженост за природата

За научно издържаните фентъзи и фантастика

Графика, посветена на science in sciece fiction, препоръчани четива и опит да се намери равновесието между закони и фантазия:

Фентъзи и фантастика отвъд законите на физиката

Още: Брандън Сандерсън гостува в София на 28. 03. по покана на Студио Арт Лайн!

Източници / препоръчани четива от графиката:

  1. Wizards, Aliens, and Starships: Physics and Math in Fantasy and Science Fiction, Charles L. Adler, Princeton U. Press, 2014.
  2. The Creation of Imaginary Worlds: The World Builder’s Handbook and Pocket Companion, Poul Anderson, 1974.
  3. Закон за яркостта – графика от ifa.hawaii.edu.
  4. Слънчев спектър във видимата област от solar-center.stanford.edu.
  5. Списък с препоръчани разкази и романи на Тихоокеанското астрономическо общество.
  6. Sanderson’s First Law – есе от Брандън Сандерсън за магическите системи.

Плетки от астрономия и литература

Литературата е упражнение по фантазия, а на думи звездите са близо!

Днес ще ви представя сбор от любопитности, обединяващи литературата и астрономията. Нас, хората, още от древността ни влече онова отвъд. И въпреки огромното разнообразие от теми и мотиви, изследвани от авторите през вековете, космосът си остава вечната неоткрита територия.

През последните десетилетия космосът вече не е само пространство на блянове и наблюдения отдалеч – все повече машинни (и дори човешки) пратеници изследват двора около нашата планетарна къща. Докато чакаме техните истории, нека продължаваме с нашите – фантастични, чудати, неземни сюжети и герои!

Първата научна фантастика

Предците на модерното фентъзи – митовете, легендите и приказките, съществуват откакто има хора на Земята. С научната фантастика е по-сложно, но ако питате Карл Сейгън или Азимов, то първият труд в този жанр е Somnium на Кеплер от 1608 г. В него великият астроном пише за жена от Исландия с вещерски способности. Тя призовава демон, който ѝ разказва за далечния остров Левания (нашата Луна). Според демона съществува проход между Земята и Левания и когато той е отворен, демоните могат да пренасят хора на острова.

Somium Кеплер

Източник: somniumproject.wordpress.com


Към цялата публикация »

Есенно завръщане на фантастичното

Задават се уютни дни на горещи чаши и разлистени книги.

Здравейте, приключенци! Навярно вече сте позабравили за това малко кътче в необятната Мрежа. Е, с радост съобщавам, че отново съм на пост и ще ви предлагам по нещо за четене в идните студени месеци.

Първо обаче искам да ви представя Касис, дъщерята на императора:

kasis-site

Тя покорява сърцата на поданиците с изящество и талант, съвестно изпълнявайки ролята си на идол, но това е на път да се промени. Как? Ще прочетете в „Спътници“, и то съвсем скоро.

Към цялата публикация »

Котешки снимки, моля (Cat Pictures Please) – превод на разказ

Изкуствен интелект с добри намерения, за разнообразие.

Наблюдава хората чрез това, което правят в интернет, опитва се да им помогне, а възнаграждението му идва под формата на котешки снимки. Забавно, оригинално представяне на човешките странности и неразумности, за които сякаш лек отвън няма…

Cat picture Tech Savvy

Tech Savvy, котка инженер от Brandon Hamilton

Cat Pictures Please е фантастичен разказ на Naomi Kritzer, публикуван през януари миналата година в списание „Clarkesworld“. Номиниран за „Небюла“, финалист за „Хюго“ и „Локус“.

Преведох го на български и благодаря на списание „Сборище на трубадури“, които го публикуваха с прекрасно оформление.

Прочетете разказа „Котешки снимки, моля“

 

 

Препоръчани разкази – юли 2016

Както може би си личи вече от облика на блога, не съм голям фен на литературните ревюта. Напълно разбирам защо хората ги харесват. Прочиташ ревюто и си готов – хем си информиран за произведението, хем си видял нечие лично впечатление. Практично.

Аз съм друга птица, от ония дето не са много сигурни накъде е юг, затова проверяват всички посоки, пък дори да им се скапят крилете от летене. Предпочитам да получа отделно информацията като сурови факти и отделно субективното, предубедено, сварено с емоции мнение на човека.

Затова най харесвам препоръките. Искрената, неукротима и първична радост, когато си открил нещо ИЗУМИТЕЛНО! Когато все още не си осмислил напълно прочетеното, но в главата ти се блъскат хитрите препратки, красивите фрази и въобще чистият кеф от досега ти с текста.

Ето я и компилацията ми от наскоро четени разкази, които са ми подействали точно така. И които ви препоръчвам, пък макар и само с няколко бележки към всеки от тях. По-добре направо да четете самите разкази. А после можем да си говорим за тях.
Към цялата публикация »

Когато по-малкото е повече – „Уловки“

Ако нечовешките обяви са ви харесали, заповядайте още една порция несвързани изречения, всяко от които улавя моменти, мисли и ситуации. А с малко повече въображение – и цели сцени и истории.


И как празно ставаше всичко, докато пълнеше куфара си.

Мамо, какво значи равнодушие, попита детето. Майката се разрови в речника. А ако питате мен, равнодушие – това е чумата на двадесет и първи век.

Дрехите висяха на простора като злокобно знамение за бъдещето, в което кожата виси от костите по същия начин.

Последни думи на пирона: какво да направя, бях притиснат до стената.

Дупките на швейцарското сирене са добри места за скриване на неподходящи думи.

Да научим проклетниците да казват „да“, а смирените да казват „не“, ще реши множество неразбирателства.

Синко, преди да се изгубиш в нечии безкрайни коси, винаги първо проверявай откъде израстват.

Не искам да бъда вечен. Вечен си само във времето. Искам да бъда безкраен във всички възможни направления… – размисли на един амбициозен балон

След дъжд качулка се слага в случай на студ. Нищо няма само едно предназначение.

Потресаващо. Някой прави нещо, без да му плащат.

Острилката е уникална с това, че вършейки полезна работа, създава красиви отпадъци. Ще ми се да имаше острилка за мозъци.

Да излезем малко на чист въздух да изпушим по една цигара?

Ако, като чуеш фламенко, си способен да останеш напълно неподвижен, си годен за армията.

Представете си версия на историята на човечеството, в която всички политически решения са се взимали чрез хвърляне на монета. Е тогава вече парите наистина щяха да бъдат виновни за всичко.

Той седеше и чакаше да го осени някоя рязко поетична мисъл. А тя се промъкна на пръсти покрай него тъй тихо, че той въобще не я забеляза.

Скоро очаквайте и повече за източника на вдъхновение зад уловките и нечовешките обяви. Само ще кажа, че от него вече ни делят повече от сто години…

Народна мъдрост в стил Вестерос

got

Краят на шести сезон наближава, шеста книга още няма, хаосът е пълен… А на мен ми е странно, защото въпреки че съм чела книгите, общо-взето следя сериала и преди време дори бордовата игра ми допадаше, не мога да кажа с ръка на сърцето, че поредицата все още ми харесва или ми е интересна дори. И въпреки това, и въпреки това… Каква е тайната? Поп културата е толкова озадачаващо нещо!

А и тук, за разлика от повечето случаи, не е „всяко чудо за три дни“ – чудото продължава десетилетия наред. Хм, ако не друго, поне се забавляваме – и това хич не е малко. 😀

Какво прави един физик, докато е настинал

Хайде за разнообразие малко по-лична публикация… От седмица ме мъчи настинка. Много други познати имаха същото оплакване, така че това е за вас, подсмърчащи хора, дори и да не сте физици.

Всъщност има ли значение какъв е настиналият? Случва му се едно и също – поти се с температура, кашля, цепи го главата… И каквото и да е отношението му към синусите в математиката, в този момент кълне синусите под лицето си.

Е, ако основната ни грижа в момента е настинката, това по-скоро трябва да ни радва. На мен даже ми е интересно да видя къде ще ме отведе мозъкът ми, докато съм в това състояние на лимбо в очакване на оздравяването. Нали се сещате – онзи период, в който сте твърде добре, за да лежите по цял ден, но не и достатъчно добре, за да си живеете на пълни обороти. Събрах част от хрумките и заниманията, които ме разсейваха по това време, в тази хаотична компилация.

1. Колко би ни струвало да се захранваме с електроенергия, вместо с храна?

Първоначалната ми чуденка колко допълнителна енергия ползва тялото ми, за да повиши температурата ми, прерасна в този въпрос. След бързи справки и сметки, получих отговор, който ме учуди.

Искате ли да проверите? Спретнах един калкулатор набързо. Въведете масата си в килограми и натиснете бутона „равно“. За да пробвате пак, изчистете резултата с бутона „с“.

лв.

Това е цената да живеете от електроенергия едно денонощие. Отчетена е и нощната тарифа. На бас, че колкото и да тежите, пак ще ви излиза много по-изгодно от храната! Ама пък храната е вкусна, да му се не види…
Към цялата публикация »